О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 375/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса- П., чрез пълномощника й адв. В. И., срещу решение № 21 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 988/2010 г. на Плевенския окръжен съд, І гр. състав, с което като е отменил решението от 14.09.2010 г. по гр.д. № 2565/2010 г. на Плевенския районен съд е уважил предявените от З. Б. К.- М. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3 КТ.
Ответницата по жалбата З. Б. К.- М., чрез пълномощника й адв. Д. П., изразява становище в писмен отговор и претендира разноските.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид че главния иск е неоценяем.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въпроса: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, е решен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 696/12.07.2001 г. по гр.д. № 1716/2000 г., решение № 241/13.03.2007 г. по гр.д. № 1212/2004 г. и решение № 2174/09.01.2007 г., всички на ВКС, ІІІ г.о. Твърди, че обжалваното решение е в противоречие с решение № 1262/25.06.2010 г. по гр.д. № 2864/2010 г. на Плевенския районен съд и решение № 14/12.01.2011 г. по гр.д. № 763/2010 г. на Плевенския окръжен съд. Поставя и въпроса относно предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ и твърди че е от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на основанията за допускане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на касатора на решения на тричленни състави на ВКС по реда на ГПК /отм./, които не са задължителна практика на ВКС- т. 2 и 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и решения на първоинстанционен съд и въззивен съд. Първият поставен в изложението въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд в случая, поради което не е от значение за делото. Въззивният съд не е извършил контрол на преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжността, а е приел, че не е налице приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 11 КТ, тъй като е въведено изискване за квалификация, което е друго основание за прекратяване на трудово правоотношение, и освен това е направил извод за злоупотреба с право, предвид че след уволнението на ищцата изпълнението на длъжността е възложено на друго лице, което също не отговаря на въведеното квалификационно изискване. Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който да бъде обсъден във връзка с твърдяното противоречие с приложените решения на първоинстанционен и на въззивен съд, съобразно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това решението на въззивен съд няма заверка да е влязло в сила, а само влезлите в сила решения формират съдебната практика- т. 3 на същото тълкувателно решение. Във връзка с последния въпрос в изложението липсва обосновка, относима към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът не твърди да липсва съдебна практика по него или наличие на създадена в резултат на неточно тълкуване съдебна практика, нито че съществуващата трябва да бъде осъвременена предвид промени в законодателството и обществените условия, в които случаи би било налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените за касационното производство разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 988/2010 г. на Плевенския окръжен съд, І гр. състав.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса, [населено място], ул. „К. А. І Б.” № 7, да заплати на З. Б. К.. М. от [населено място] разноски за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: