3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
С., 08.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1614/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.Б. – пълномощник на П. В. П.,Н. П. В.,В. П. Т.,С. В. С. и В. С. Й. срещу решение от 07.05.2009 год.на С. градски съд,постановено по гр.д.№ 613/2007 год.,с което е оставено в сила решение от 29.12.2006 год.по гр.д.№ 11981/2005 год. на С. районен съд- 44 състав,с което е отхвърлен,като неоснователен и недоказан предявения от касаторите установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ОСЗГ-К. за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. Й. Е. върху земеделска земя- нива с площ от 527 кв.м.,находяща се в[населено място], кв.”В.”, бивша местност”Д.”.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуално правен въпрос-за допустимостта на свидетелски показания за установяване факта на владение с оглед придобиване на имота по давност/изменение и допълнение на ЗСПЗЗ-ДВ бр.13/07 год.,както и несъобразяването с разпоредбата на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК,чието правилно разрешаване било от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
Ответната страна-ОСЗГ-К. и СО район „К.” не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ въззивната инстанция е приела,че в тежест на ищците/сега касатори/е било да представят доказателства установяващи,че процесните земеделски земи са били собственост на наследодателя им към момента на завземането им.Недоказан е останал и факта по силата на който е придобита собствеността – придобивна давност от събраните гласни доказателства.
По иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ следва да се докаже,че описаният в исковата молба имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята чрез включването й в ТКЗС,като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането.Фактите,по силата на които е била придобита собствеността/правна сделка,придоби5вна сделка и др/следва да се докажат.За установяване на факта,че имотът е включен в ТКЗС са допустими всякакви доказателствени средства,вкл.свидетелски показания,като ограничението,съдържащо се в чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,след изменението с ДВ бр.13/9.02.2007 год.се отнася единствено до факта на придобиване на собствеността,т.е.новата редакция на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда,че правото на възстановяване на собствеността може да се доказва само с писменни доказателства/изр.2 на същата разпоредба/
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.В случая въпросът по който въззивният съд се е произнесъл е процесуалноправен – за тежестта и начина на доказване- пълно и пряко,съгласно чл.127 ал.1 ГПК/отм./на правото на собственост на ищците – касатори в производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и по специално доказване на фактите,по силата на които е била придобита собствеността,чрез свидетелските показания за установяване факта на владението,които са били допустими от закона доказателствено средство към момента на депозирането им – 24.10.2006год.,т.е.преди изменението на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.По този въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика ,поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за развитието на правото.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки,както и не са посочили този процесуалноправен въпрос,по който ВКС да се произнесе.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК-не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиви от съдилищата, поради различно тълкуване на правната норма,а оттук и да е от значение за развитие на правото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2009 год.на С. градски съд,постановено по гр.д.№ 613/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: