6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 25.11.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1344/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. З. от [населено място] срещу решение № 1390 от 26.11.2012 г. по в. т. д. № 1317/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след частична отмяна на постановеното от Смолянски окръжен съд решение № 270 от 09.07.2012 г. по т. д. № 98/2011 г., предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място], [община] иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане равностойността на дружествения дял на същия в ответното дружество е отхвърлен за разликата над сумата 110 466.04 лв. до присъдения от първата инстанция размер 501 711.89 лева.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Според касатора, при определяне равностойността на дружествения му дял в ответното дружество решаващият състав неоснователно е възприел първия вариант от заключението на икономическата експертиза, изготвен на база междинния счетоводен баланс към 30.04.2011 г. (т. е. към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на ищеца), а не втория вариант, съобразен с годишния баланс към 31.12.2010 г. и междинния баланс към 28.02.2011 г., преценявайки същите като ирелевантни за спора. Несъгласие е изразено и с непризнаването като дължими направените от напусналия съдружник допълнителни парични вноски, извършването на които и тяхното осчетоводяване от дружеството, според касатора, е установено недвусмислено в заключението на икономическата експертиза. Изрично оплакване е релевирано и по отношение уваженото възражение за прихващане със суми, дължими за ползване на собствен на дружеството автомобил и мобилен телефон през посочения в отговора на исковата молба период, с твърдението, че претенцията за същите е недоказана и неоснователна.
Като релевантни за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. За изискванията, на които следва да отговаря съставеният за целите на чл. 125, ал. 3 ТЗ счетоводен баланс на О., за да съответства на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗС и по-конкретно – не следва ли при наличие на междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща сила за съда, при липса на преки доказателства за окончателния му вид, да отговаря на изискванията на чл. 26, т. 2 и чл. 28 от Закона за корпоративното подоходно облагане, за да намери приложение чл. 23, ал. 2 от Закона за счетоводството и 2. За тълкуване нормата на чл. 23, ал. 2 от Закона за счетоводството; 3. При наличие на извършени вноски от съдружниците и липса на решение на Общото събрание на дружеството следва ли същите да бъдат признати за дължими и при какви обстоятелства.
По отношение на първия въпрос се твърди противоречие в съдебната практика, в подкрепа на което са представени две решения на административни съдилища, а по отношение на другите два въпроса – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], [община] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 25.02.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от А. Н. З. от [населено място] иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за разликата над сумата 110 466.04 лв. до присъдения от първата инстанция размер 501 711.89 лв., въззивният съд е приел, че Смолянски окръжен съд неправилно е определил равностойността на дружествения дял на ищеца в ответното дружество съобразно вариант 2 от заключението на икономическата експертиза, тъй като същият е базиран на счетоводните баланси на ответника към 31.12.2010 г. и към 28.02.2011 г., които са неотносими към спора поради това, че са съставени към по-ранен, а не към релевантния съгласно императивната норма на закона момент. Тъй като членственото правоотношение на ищеца като съдружник е прекратено на 18.04.2011 г., според решаващия състав, отправна точка за изчисление размера на дружествения му дял е счетоводният баланс към 30.04.2011 г., който именно е основа за предложения от експерта вариант 1 от заключението на експертизата. Като допълнителен аргумент за неотносимостта на представения от ищеца счетоводен баланс към 28.02.2011 г. е изтъкнато и обстоятелството, че същият не е датиран и не носи подпис на счетоводител, а само на ищеца, след като той вече е отправил молба за напускане на дружеството на 18.01.2011 г. и след изрично подписана от него декларация от 13.01.2011 г., че няма да упражнява правата на управител на дружеството и няма да се занимава с дейността му.
По отношение на представения от ответника междинен счетоводен баланс към 30.04.2011 г. въззивният съд е приел, че същият отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 2 ЗС за вярно и честно отразяване на имущественото състояние на дружеството, в т. ч. и досежно отразените в него загуби на стойност 411 169.30 лв., оспорени от ищеца. В тази връзка решаващият състав се е позовал на посоченото от експерта, че „приложените по делото отчет за приходи и разходи и междинен счетоводен баланс към 30.04.2011 г. са изготвени с отразяване в тях на всички събития и стопански операции, случили се в дружеството за периода от началото на 2011 г.”, както и че „за всички действия по обезценки и брак са изготвени заповеди на комисии и са съставени протоколи…” С оглед на това и доколкото вещото лице не е посочило, че осчетоводяването на някое от перата, формиращи сумата от загуби, противоречи на Закона за счетоводството и на конкретна негова разпоредба, е направен извод, че заключението не оборва, а напротив – потвърждава счетоводния баланс към 30.04.2011 г., поради което е прието, че следва да се вземе предвид именно определената съобразно този баланс стойност на дружествения дял на ищеца – 362 860.97 лв., а не стойността, определена съобразно предходните счетоводни баланси към 31.12.2010 г. и към 28.02.2011 г., в които не е отразена загуба от дейността на дружеството в размер на 411 169.30 лв.
Същевременно, обаче, въззивният съд не е възприел заключението на вещото лице, че в равностойността на дружествения дял на ищеца следва да се включи сумата 246 000 лв., приета от експерта като направена от напусналия съдружник „допълнителна парична вноска”. Това свое становище решаващият състав е аргументирал, от една страна, с липса на решение на Общото събрание за задължаване на съдружниците да направят допълнителни парични вноски в съответствие с клаузата на чл. 19 от Дружествения договор и чл. 134 ТЗ, а от друга страна – с липсата на ангажирани доказателства за доброволно извършване на такива от съдружниците, в т. ч. и от ищеца. Поради това, е направен извод, че посочената от вещото лице сума 362 860.97 лв. следва да се коригира със сумата 246 000 лв. и следователно стойността на дружественият дял на ищеца възлиза на сумата 116 860.97 лв.
Като основателно е преценено и направеното от ответника възражение за прихващане с дължими от ищеца на ответното дружество суми за обезщетение за ползване на собствения на последното служебен автомобил през периода 13.01.2011 г. – 06.05.2011 г. и за разходи за абонаментни такси за ползван мобилен телефон за периода 01.01.2011 г. – 31.03.2011 г. Тези две претенции до размер съответно 6 188.25 лв., определена от вещото лица на база средната пазарна цена за наем на автомобил, и на 206.68 лв. – платени абонаментни такси, са счетени за доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като изводът, за липса на основание за ползване на посочените вещи е изграден и на база подписаната от самия ищец декларация от 13.01.2011 г., че от този момент същият няма да осъществява правомощията си на управител и няма да участва в дейността на ответното дружество. В резултат на извършеното прихващане с горните суми искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ е счетен за основателен за сумата 110 466.04 лв.
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на същото до касационно обжалване.
Първите два поставени от касатора въпроса, свързани с изискванията за редовност на междинния счетоводен баланс, изготвян в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като същите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ТЗ. Отговорът на тези въпроси се съдържа в самата нормативна уредба (Закона за счетоводството), регулираща счетоводната дейност, в т. ч. и изготвянето на счетоводните баланси. А дали конкретният баланс е съобразен със законовите изисквания, това е предмет на извършваната от решаващия съдебен състав преценка на база конкретните факти и доказателства. Именно такава преценка е извършена и в случая от въззивния съд по повод направеното от ищеца оспорване на данните от междинния счетоводен баланс към 30.04.2011г., като подробно са анализирани както данните от заключението на вещото лице, така и представените в тази връзка доказателства относно отразените загуби за периода от 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. и по-специално – протоколите за бракуване и за липса на касова наличност, които не са били оспорени от ищеца. Следователно, изводите, до които е достигнал въззивният съд, са изводи от възприемането на фактическата обстановка и от обсъждането на доказателствата, поради това и поставените във връзка с тях въпроси са относими към правилността на обжалвания акт и не могат да бъдат преценявани в производството по допускане на касационното обжалване. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от изложеното, по отношение на тези въпроси не са налице и поддържаните основания. Поради това, че твърдението за противоречие в практиката на съдилищата е обосновано единствено с решения на административни съдилища, които съгласно постановките на т. 3 от цитираното тълкувателно решение не представляват релевантна съдебна практика, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се явява недоказано. Не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото нормата на чл. 23, ал. 2 ЗС е напълно ясна и непротиворечива, липсва необходимост от тълкуването й от касационната инстанция с цел разкриване на точния й смисъл, което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържането на това основание от касатора е аргументирано с твърдението му, че междинният счетоводен баланс следва да бъде подкрепен с конкретни доказателства за отразените в него данни – нещо, което не се поставя под съмнение и следва логично от посочената норма. В случая обаче въпросът е съвсем друг – дали представените по делото доказателства установяват наличието на действително основание за извършените счетоводни отразявания, което е въпрос, касаещ проверката им в рамките на процеса.
Като неоснователно следва да бъде преценено искането за допускане на касационно обжалване и по третия поставен въпрос. За да счете за недължима сумата, претендирана като „допълнителни парични вноски”, въззивният съд е преценил, че по делото не са ангажирани доказателства такива да са направени от страна на напусналия съдружник. С оглед на това, въпросът, дали „при наличие на извършени вноски от съдружниците и при липса на решение на ОС, следва същите да бъдат признати за дължими и при какви обстоятелства”, се явява несъответстващ на изводите във въззивния акт, поради което не може да бъде определен като значим за делото по смисъла на цитираната вече задължителна съдебна практика. А що се отнася до обосноваността на извода за недоказаност на твърдението за направени от ищеца допълнителни парични вноски, същата е предмет на проверка само при вече допуснат касационен контрол. С оглед пълнота на изложението в тази връзка следва да се посочи, че касаторът не е поставил процесуалноправен въпрос, относим към действията на съда по повод заявените от страните искания за събиране на доказателства за установяване извършването на такива вноски.
Поради всички изложени съображения, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1390 от 26.11.2012 г. по в. т. д. № 1317/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: