О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 285 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Н. З. от гр. К., приподписана от адв. А, против въззивното решение № 464 от 13 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 664 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 125 от 17 март 2008 г., постановено по гр.д. № 26 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата поради противоправното поведение на полицейските органи и произтеклото от него унижаване на човешкото достойнство на касаторката; пасивно легитимирана страна е М. на правосъдието; съдът е преценил неправилно свидетелските показания. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК по задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани в хода на делото и да съобрази констатациите си с действителното фактическо положение. Посочват се ТР № 1/2000 г. и № 1/2001 г. на ОСГК.
Ответникът М. на финансите не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че бащата на касаторката видял полицията да й слага белезници, а синът й установил отвеждането на майка си и отсъствието й за 2-3 часа, но показанията на сина в останалата част не са приети поради възрастта му и противоречие с показанията на дядо му; посоченият за ответник не може да отговаря по чл. 2 от ЗОДОВ, защото не е правозащитен орган, няма връзка с районна п. гр. К. обстоятелствата, на които се позовава ищцата, не попадат в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ и липсват материалноправни предпоставки за приложение на чл. 1 от ЗОДОВ.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният въпрос за необходимостта съдът да съобрази при формирането на изводите си всички данни по делото, като доказателствата се обсъдят поотделно и в съвкупност и според правилата на логиката, научния опит и практиката, е изключително важен, но в разглеждания случай не се установява този проблем да е разрешен в противоречие със задължителна за съдилищата практика, закрепена в посочените тълкувателни решения на ВКС. Макар касаторката да не е посочила конкретно кои обстоятелства й дават основание да твърди наличието на посоченото нарушение, което е основание за допускане до касационен контрол, от текста на касационната й жалба може да се приеме, че се твърди несъобразяване на депозираните свидетелски показания. По свидетелските показания съдът е посочил кои кредитира и защо, поради което правилата за оценка на доказателствата по делото в това отношение не са нарушени.
Дори и да бяха нарушени обаче, подобно нарушение не би било основание за допускане до касационен контрол, тъй като решаващият мотив за постановяването на атакуваното решение е липсата на материалноправна легитимация на М. на финансите. Съдът е посочил, че ответникът не е част от правозащитните органи на страната, поради което не може да отговаря по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. Съображения за допускане до касационен контрол в изложението по този извод на съда не са посочени, поради което не е налице основание за допускане на решението до касация по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. В касационната жалба се сочи, че съдът следва да приеме, че пасивно легитимирана страна по спора е М. на правосъдието, тъй като държавата носи отговорност чрез своите правозащитни органи. Ответникът се посочва от ищеца в исковата молба и посоченият от касаторката ответник е друг. Освен това М. на правосъдието не е част от правоохранителните органи в страната, за да е пасивно легитимирано да отговаря по искове по чл. 2 от ЗОДОВ.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 464 от 13 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 664 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: