3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С., 08.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1640/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. и С. К. К.,чрез пълномощника им адв.К.А. срещу решение Nо 1398 от 20.07.2009 г. по гр.д. Nо 1205/09 г. на П. окръжен съд,потвърждаващо решение № 578 от 09.03.2009 год.по гр.д. № 1657/2008 год. на П. районен съд ,ХVІІ състав,с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.109 ЗС във вр.чл.45 ЗЗД , предявени от касаторите срещу Ю. Н. С. за осъждането му да преустанови противоправното си бездействие,с което нарушава собственическите права на касаторите и осъждането му да им заплати вредите,виновно причинени от продължителното бездействие,като неоснователни и недоказани.
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Твърди,че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос относно валидността на първоинстанционното решение, не е съобразил всички събрани доказателства, преценявал ги е избирателно и ги е тълкувал превратно, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна – Ю. Н. С.,чрез пълномощника си адв.Н.М. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към нея следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е въпроса- материалноправен или процесуалноправен , който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовават касаторите – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовават касаторите следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от касационната жалба,както и в молбата от 09.09.2009 год.след оставяне на касационната жалба без движение, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. За пълнота следва да се посочи,че изложените от касаторите твърдения не потвърждават застъпваната от тях теза за въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а оспорват преценката на въззивния съд относно доказаността на материалното право , а доводите за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение,представляват оплаквания за незаконосъобразност , необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не представлява основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касационно обжалване.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос- материалноправен или процесуалноправен води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 1398 от 20.07.2009 г. по гр.д. Nо 1205/09 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: