2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№773
София, 17.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. №433 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „О. тур”ООД срещу Решение № 273 от 02.02.2010 год. по гр.д.№ 769/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „О. тур”ООД срещу тази част от Решение № 25 от 15.05.2009 год. по т.д.№ 61/2007 год. на П. окръжен съд с което е бил отхвърлен за сумата 55100 лв. предявеният иск от „О. тур”ООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и от Министъра на финансите. Като е счел жалбата за неоснователна и искът на дружеството за посочената сума, произтичаща от разходи за ремонтни работи по х-л „О.” – частна държавна собственост, за погасен по давност, съставът на П. е потвърдил първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е формулирал следният материалноправен въпрос: „От кой момент започва да тече погасителната давност за заплащане на подобрения, извършени в чужд имот, при положение, че подобрителят владее имота и го задържа до заплащане на претендираните подобрения?”.
В представен по реда и в срока писмен отговор, ответникът по касация, чрез Областният управител на област П. е изразил становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат, въвеждайки доводи по съществото на спора.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне по правен въпрос, което би довело до точното прилагане на закона и развитието на правото, поради следното:
Поставеният от касатора въпрос действително е правен, дори да би се приело, че не се припокрива със задължителното тълкуване на закона по т.VІ на ППВС № 6/1974 год., което е разгледал в мотивите си П. окръжен съд, доколкото внася елемента „право на задържане”. Този въпрос, обаче, не е обуславящ изхода на спора по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010 год. Това е така, поради обстоятелството, че по отношение на процесния имот „О. тур”ООД не е имал качеството на владелец, а на държател (дали по договор за наем или по т.нар „договор за съвместна дейност” е без значение), поради което и хипотезата на чл.72 ал.3 ЗС по отношение на него е неприложима. Съдилищата са разгледали и са се произнесли по въпроса за началото на погасителната давност, която тече за държателя на дадена вещ, извършил разходи за ремонта и поддръжката и. Освен момента на извършването на подобренията, съдилищата са обсъдили и по-благоприятния за държателя по-късен момент – отпадането на основанието на което държи вещта, от който до предявяването на иска са изтекли повече от 5 години.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 273 от 02.02.2010 год. по гр.д.№ 769/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.