4
Ч.т.д.№ 2725/17 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр. София, 15.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 08 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2725 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на И. Й. Б. срещу определение №423 от 11.10.2017 г. на Апелативен съд-Пловдив по ч.т.д. № 571/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Пазарджик по т.д. №107/2016 г., с което е постановен отказ от освобождаване на касатора от дължима държавна такса в общ размер на 5 827,50 лева по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 85/01.08.2017 г..
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, предмет на уредба в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. Тези изводи, според съдебния състав, следват от декларираните от ищеца и съпругата му доходи от заплата и пенсия в общ размер на 1862,54 лева. Счетено е, че при деклариран разход в размер на 384,93 лева на месеч за погасяване на публично задължение не е налице основание да се приеме достоверността на твърдението на молителя, че остатъкът от месечния доход в гореуказания размер, се ползва за закупуване на лекарства. Това е така, доколкото от представеното от самия молител извлечение от имотния регистър се установява, че той и съпругата му на 29.06.2012 г. са прехвърлили собствеността върху недвижим имот срещу поетото от приобретателя задължение за издръжка и гледане и като титуляри на това право нуждите им би трябвало да се покриват от изпълнение на задълженията на купувача . Изложени са и съображения, че по горната сделка жалбоподателят и съпругата му са си запазили правото на ползване върху същия недвижим имот, което им е давало възможност да реализират доходи от него. Последните са се отказали сами от това ограничено вещно право в тяхна полза едва на 31.05.2017 г.. С оглед всичко изложено е направен извод за липса на доказана невъзможност на жалбоподателя да събере средства да заплати държавна такса в посочения размер по подадената от него въззивна жалба.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК/ в ред. до ДВ бр.86/27.10.2017 г. .
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, въпросът, формулиран от жалбоподателя, дали няколкото договора за цесия, по които страна е частният жалбоподател му придават качеството търговец при положение,че се касае за прехвърляне на части на едно и също вземане, няма каквато и да е връзка с произнасянето от страна на съда с обжалваното определение и следователно не е обуславящ изхода по спора: никъде в мотивите на обжалваното определение не се прави извод, че подалият въззивната жалба Б. е търговец, като основание за отказ да бъде освободен от внасянето на д.т..
По отношение на останалите формулирани от жалбоподателя въпроси: следвало ли в производството по чл.83 ал.2 ГПК съдът да изследва и се произнесе по това, имало ли изпълнение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с какви доказателствени средства следвало да става това, какви са причините за отказ от запазено право на ползване в полза на жалбоподателя в хода на настоящия процес и представлявало ли последното злоупотреба с право, то тези въпроси не представляват правни такива, т.е. по тълкуването на определена правна разпоредба, с оглед разкриването на смисъла на съдържащата се в нея правна норма, а произтичат от конкретните факти по конкретния спор. В този смисъл, въпросите на частния касатор се съотнасят към обосноваността на обжалваното определение, което обаче е извън обхвата на проверката за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1 ГПК, която се предпоставя от формулиран от страната правен, а не фактически въпрос, който да се подложи на дискреция по допълнителните критерии за това в т.т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. Липсата на посочен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК е пречка за допускане до касация / така т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 по тълк.дело №1/2009 на ОСГТК на ВКС/.
Относно оплакването за наличие на основание по чл.22 т.6 ГПК за отвод на част от състава, постановил въззивното определение, доколкото същият се е произнасял и по други дела на същия молител за освобождаването му от държавна такса, то последното не е обстоятелство , което създава основателно съмнение в безпристрастността на съдебния състав по смисъла на цитирания законов текст, тъй като липсват, а и не се навеждат, данни за евентуална лична заинтересованост на член на състава от изхода по спора за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса по въззивната жалба.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №423 от 11.10.2017 г. на Апелативен съд-Пловдив по ч.т.д. № 571/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Пазарджик по т.д. №107/2016 г., с което е постановен отказ от освобождаване на И. Й. Б. ЕГН: [ЕГН] от дължима държавна такса в общ размер на 5 827,50 лева по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 85/01.08.2017 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.