О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
Гр.София,23.12.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 704 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Национален з. и. против трудови злополуки”, Република И. срещу решение № 116/24.02.2009г., постановено по гр.д. № 2343/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 25.03.2008г. по гр.д. № 180/2004г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД “ДЗИ” частичен иск за сумата 98028.63 лв. и частичен иск за лихви в размер на 69372.61 лв., представляващи обезщетение за вреди от смъртта на М. П. и телесно увреждане на С. П. – италиански граждани.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на противоречието в съдебната практика относно встъпването в правата на правоимащите по застраховка “Гражданска отговорност”, както и с признатото от европейското законодателство право на осигурителните институции да се суброгират в правата на пострадалите лица.
Ответникът ЗАД “ДЗИ”, гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказана отговорността на застрахования, т.е че при управлението на МПС, застраховано по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, е причинил виновно и противоправно вреди на други лица. Доказателствената тежест е възложена на лицето, което претендира обезщетението, като в случая не са били ангажирани доказателства за механизма на настъпване на произшествието, въз основа на които да се направят изводи за противоправното поведение на водача. Извън тези съображения решаващият състав е изложил и принципни аргументи, че според българското законодателство не е предвидена възможност осигурителни институции да предявяват регресни права въз основа на заплатено от тях обезщетение срещу застрахователи по застраховка “Гражданска отговорност”.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Касаторът, без да го е формулирал изрично, е поставил въпроса за встъпване в правата на пострадалите лица срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на осигурителна институция, изплатила обезщетение за вреди от увреждането. Този въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с приложената към жалбата практика, доколкото същият не е бил предмет на разглеждане в цитираните актове на съдилищата. Практиката на С. на европейските общности е неотносима и не би могла да служи за тълкуване на националното законодателство, респ. за проверка на съответствието му с правото на Е. съюз, тъй като правоотношението е възникнало през 1998г., т.е. преди датата на асоцииране на Република България – 01.01.2007г. На следващо място, поставеният въпрос би имал значение за крайния изход от спора по делото, ако бе решаващият мотив на въззивния съд да отхвърли претенцията. В случая, съображенията относно липсата на легитимация на ищеца са обвързани и с недоказаността на състава на непозволеното увреждане и следователно с отричане на отговорността на застрахователя.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116/24.02.2009г., постановено по гр.д. № 2343/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.