3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
Гр.София,18.11.2010.г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 343 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК “Л. И., гр.София срещу решение от 25.11.2009г., постановено по гр.д.№ 654/09г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 01.02.2008г. по гр.д.№ 15873/06г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на ЗД “Бул И.” АД сумата от 4000 лв. на основание чл.402, ал.1 вр. чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ.
Касаторът поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че ищецът по иска – ЗД “Бул И.” АД, е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреден автомобил от настъпило ПТП и за него е възникнало регресно право да встъпи в правата на застрахования срещу суброгиралия се в правата на пострадалия застраховател по риска “Гражданска отговорност”. Отхвърлени са възражения за ответника – настоящ касатор, тъй като застраховката покрива, не само вредите, причинени от застрахования, а и от упълномощените от него лица, както и че е налице пълно съвпадане в съществените индивидуализиращи признаци на автомобила – марка, модел, регистрационен номер, независимо от разликата в последните цифри от номера на рамата, описани в полицата и в протокола за ПТП.
Според касатора единственият траен и неизменим белег, индивидуализиращ обектите на застрахователна защита, е номерът на рамата на автомобила, поради което, в противоречие с материалноправната уредба на застрахователните договори, въззивният съд е счел да определящи други критерии.
Настощият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК допускането на касационното обжалване е основано на неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният от касатора въпрос е относим към приетите за установени факти и обстоятелства по делото, а не до тълкуване на законова разпоредбата, което да допринесе за точното й приложение и за развитието на правото. Касационният контрол е факултативен с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2009г., постановено по гр.д.№ 654/09г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.