О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 02.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 471/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. срещу въззивно решение №1597 от 25.07.2014г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№1804/2013год. С това решение е потвърдено решение от 14.01.2013г., постановено по гр.д. № 11634/2009г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът /мотивираното искане / на К. по чл.28 ЗОПДИППД/отм./, против Л. Г. Л. и Д. Л. Л., с което се иска отнемане в полза на Държавата на подробно описано в решението движимо и недвижимо имущество на обща стойност 643177, 31 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът посочва, че „с оглед точното прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./ и с оглед точното и правилно решаване на конкретния случай, е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК и е необходимо Върховния съд да се произнесе, като даде отговор на следния въпрос:” как се установява връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, когато лицето е осъдено за престъпление, което изначално изключва връзка между престъплението и имуществото на лицето, както и когато самото престъпление не генерира облага или същата се отнема по реда на НК? Кое имущество се отнема в тези случаи?” За да обоснове наличието на поддържаното основание посочва, че „при случаи като конкретния, когато престъплението е по чл. 304, ал. 1, пр. 1 от НК (/активен подкуп/, при което се дава имотна облага на длъжностно лице и изпълнителното деяние води до намаляване актива на имуществото на лицето, а ако само е предложена такава облага, то същото остава непроменено поради недовършеност), очевидно е невъзможно да има връзка между престъплението и имуществото на лицето”. Счита също, че при много от изброените състави на чл. 3, ал. 1 от закона, такава връзка е изначално невъзможна, както и, че ако облагата от престъплението по чл. 308, ал. 3 е отнета в наказателния процес, не е ясно какво имущество се отнема в резултат на това престъпление по ЗОПДИППД /отм./?
Ответникът Л. Г. Л. в представен писмен отговор чрез адв.М. и адв. Д. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Д. Л. Л. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове извод за неоснователност на мотивираното искане на Комисията, въззивният съд, е приел, че ответникът Л. Л. е осъден за това, че на 24 01.08 г. като директор на Дирекция „Усвояване на средства от ЕС – Фонд Републиканска инфраструктура” – към Министерство на финансите, предложил на длъжностното лице И. В. дар от 23 000 лв., за да бъде съгласуван план за изменение на застрояването и регулацията на имоти в землището на [населено място], общ. Велико Т. – престъпление по чл. 304, ал.1, пр.1 НК, което е в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./; че ответникът притежава имущество на значителна стойност по смисъла на закона; че е установен законен източник на доходите на ответника и същите надвишават разходите му според първото заключение на вещото лице с 4 577.96 М., а според второто заключение – с 1 439.81 М.; че всички движими и недвижими имущества са придобити от ответниците преди момента на инкриминираното деяние; че липсва и хронологична, и причинна връзка между осъщественото престъпно деяние, за което ответникът е осъден, и придобитите от ответниците имущества. Приел е също, че естеството на инкриминираното деяние – активен подкуп, даден с цел изменение на застроителен и регулационен план в провинциално село – не позволява да се направи обосновано предположение за връзка между деянието, за което ответникът Л. е бил осъден, и придобиването на описаното в мотивираното искане имущество. Счел е за недоказано и наличие или обосновано предположение за връзка с престъплението подкуп, за което ответникът Л. е бил осъден, с придобитото от неговата дъщеря – втората ответница имущество, чието естество е дялово участие в търговски дружества, придобито чрез прехвърляне на дяловете на първия ответник в същите дружества, спрямо съответните права. По така изложените съображения е обосновал извод, че мотивираното искане се явява неоснователно и недоказано, и следва да бъде отхвърлено.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира следното :
Не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението не са поставени правни въпроси, обосноваващи основание за допускане на касационен контрол. Според разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е изпълнил това си задължение, а е съсредоточил обосновката на становището си с доводи за необоснованост на изводите на съда следствие на непрецизен анализ на доказателствата и установените в процеса факти , които не формират основания за допускане на касационно обжалване, защото не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и не могат да бъдат установени в него, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Тези нарушения са друг вид касационни основания, предмет на втората фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК. На следващо място така формулираните в изложението въпроси не са общо основание по смисъла на чл.280 ГПК – формулировката е общотематична, а не в контекста на конкретно правно разрешение, действие или бездействие на въззивния съд, и по същество представлява неконкретизирано и неаргументирано оспорване на материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на съдебния акт.
Липсата на общо основание е достатъчен аргумент за недопускане на касационен контрол, без да се разглежда соченото допълнително основание за това. въпреки това следва да се посочи за пълнота на изложението, че основанието по чл.280 т.3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът не е изложил защо счита, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно практиката по спорните въпроси, свързани с приложението на чл.28 ЗОПДИППД/отм./ е уеднаквена с ТР №7/2013 от 30.юни.2014 год. по т.д. №7/2013г. на ОСГК на ВКС и множество актове на различни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Правните разрешения на въззивния съд са изцяло съобразени с така формираната задължителна за съдилищата практика.
В обобщение не е налице основанието, поддържано от касатора, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответниците не са претендирали присъждането на разноски и не са установили реално сторени такива в касационното производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1597 от 25.07.2014г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№1804/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: