3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 12,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 230/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 806 от 03.12.2010г. по гр.д. № 970/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – „ С. – И.” – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e заявил, че счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка е възпроизвел текстово чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е изброил съдебни актове на ВС и ВАС.Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като е посочено лаконично, че обжалваното решение било в „ противовес” със същите изброени по-горе решения на ВС и ВАС. Като т. І.3. от изложението си дружеството касатор, чрез пълномощника си е възпроизвел и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в каквато връзка е посочил, че счита за необходимо да се създаде яснота „как следва да се тълкуват и развиват правоотношенията при сключен договор за изработка при който същите зависят и са предпоставени от друг договор”. Развити са кратки оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази връзка.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обусловен от правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед тази дефинитивност общо поставения въпрос на касатора във връзка с цитираното от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК няма такава характеристика, тъй като не е свързан с решаващия мотив на въззивния съд. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За да е налице основание, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването на конкретен правен въпрос, се е отклонил от установената задължителна / т.1/ или казуална/т.2/ практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор, освен че не е поставила правен въпрос, който счита че е разрешен с приложените актове по начин противоположен от възприетия с въззивното решение, но и е посочила по двете основания, чийто текст е възпроизвела едни и същи актове, като решението на ВАС не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК -изрично изброени актовете, обективиращи такава практика в т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. Другите две решения на ВС, доколкото обективират казуална, а не задължителна практика имат относимост към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само като актове, включени в обхвата на нормата, тъй като тяхното съдържание няма относимост към разглеждания случай въобще.Доколкото страната не е обосновала такава относимост то се налага извод, че същата не е установила и предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпрос, нито лаконичното твърдение, за това, че произнасянето на ВКС щяло да създаде „ стабилност при разглеждане на аналогични казуси”. Освен това, както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната/, следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за неоснователност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 200лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 806 от 03.12.2010г. по гр.д. № 970/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: