6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
гр. София 29.10.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2248 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Л. Б. П., чрез адв. И. А. срещу решение №2970/17.12.2018 г. по гр.дело № 3090/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.03.2018 г. по гр.дело № 18486/2014 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Л. Б. П. искове против В. С. и „ДАВ-В. Е.“ ЕООД с правно основание чл.42,ал.2, вр.чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се уважат.
В изложението са формулирани въпросите: 1. съдът не е изследвал в пълнота събрания доказателствен материал, в това число разпит на свидетел за упражнено насилие/принуда при полагане на подпис от ищцата в пълномощно рег. № 5096/26.04.2007 г. Действително според жалбоподателката исковата претенция е основана на цялостно оспорване на представителната власт, породена с процесното пълномощно, като е инвокирано твърдение за липса на представителна власт и договаряне от лице без представителна власт. Обстоятелството, че назначената експертиза е дала заключение, че подписа вероятно е изпълнен от ищцата не отменя задачата на съда да преценява и останалите събрани по делото доказателства.2. неправилно според жалбоподателката не е приет за разглеждане заявения в първата инстанция инцидентен установителен иск, който е процесуално допустим и цели да установи нищожността на нотариалното удостоверяване, при което се явяват нарушени императивно установените правила в чл.578, ал.5 ГПК. Дори да се приеме, че подписът в пълномощното е изпълнен от ищцата, то според жалбоподателката са събрани данни, че това е станало извън кантората на нотариуса. Ищцата не се е явила пред нотариус А. П., за което свидетелства и липсата на данни от личната й карта в пълномощното, т.е. самоличността й не е била установена по надлежния законов ред-по двата начина, предвидени в чл.578, ал.5 ГПК. 3. ответникът останал пасивен в задължението си да докаже законността на полагане на подпис от ищцата в оспореното пълномощно. Сочи, че от негова страна не са ангажирани никакви доказателства по делото в подкрепа на формално заявеното в отговора твърдение, че пълномощното е редовно и подписът е положен пред нотариуса.4. няма процесуални пречки според жалбоподателката съдът да обсъди заявеното от ищеца оплакване за накърняване на добрите нрави, което в случая е категорично налице. За накърняване на добрите нрави съдът следи служебно, когато делото е с предмет иск за присъждане на неустойка/цит.т.решение № 1/15.06.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС/ но в останалите случаи, когато е изрично сезиран с искане да се произнесе относно накърняване на добрите нрави, чрез пряко договаряне със себе си във вреда на представляваната, в тоя случай съдът е дължал произнасяне.Тълкуването, дадено в т.р.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът следи служебно за накърняването на добрите нрави касателно дела за обезщетения за неустойка, не освобождава съда, когато е сезиран да установи несъответствието на едностранна сделка като упълномощаването с добрите нрави, когато това е изрично поискано.
Ответникът по касационната жалба В. С. Е. и „ДАВ-В. Е.“ ЕООД, чрез адв.Н. Б. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за безспорно, че ищцата Л. Б. П. се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ апартамент в жилищна сграда на [улица]в [населено място] със застроена площ от 80.64 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от правото на строеж по силата на договор за покупко-продажба от 28.06.2006 г., обективиран с нот.акт № 168/2006 г.
Прието е също, че пред първата инстанция са приети писмени доказателства от които се установява наличието на упълномощителна сделка, оформена с нот.заверено пълномощно с рег. № 5046/26.04.2007 г., в което ищцата е делегирала пълномощия в полза на В. С. Е. да прехвърли собствеността върху спорния недвижим имот на каквото правно основание /продажба, дарение, замяна, задължение за издръжка и гледане и др./ и срещу каквато цена прецени, както и да извършва други изрично упоменати правни действия във връзка с описания недвижим имот, включително да договаря сам със себе си по чл.38 ЗЗД и да преупълномощава трети лица с посочените права.
Приел е за безспорно, че ответникът В. Е., легитимирайки се с посоченото пълномощно на 27.04.2007 г. от една страна като пълномощник на Л. П., а от друга като управител на „Вулкан-С.В.“ ЕООД е прехвърлил, чрез покупко-продажба описания недвижим имот на дружеството срещу продажна цена от 66 000 лв., която сделка е обективирана в нот.акт № 185/2007 г. В нотариалния акт е обективирано волеизявлението на продавача, чрез неговия пълномощник В.Е., че продажбана цена на имота е получена изцяло преди подписване на пълномощното за сделката. Жалбоподателят „ДАВ-В. Е.“ ЕООД е правоприемник на „Вулкан-В.С.“ ЕООД
Посочено е, че за изясняване на спорния въпрос относно твърдения порок на упълномощителната сделка, оформена с оспореното пълномощно с рег. № 5046/26.04.2007 г. пред първата инстанция е изслушана съдебно-почеркова експертиза с вещо лице Св.Ч.. Според заключението на вещото лице подписът под „упълномощител“ в пълномощното е изпълнен от Л.Б.. Според същото заключение относно така наречената интелектуална подправка е констатирано след изследване с дигитален микроскоп и щрихите от химикалната паста категорично не се установяват признаци на подправка – хронологично първо е отпечатан текста на пълномощното, а след това е изпълнен.
Посочено е също, че пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез показанията на св.Ж., който пресъздава ситуация, възникнала в период, съвпадащ с процесния момент на подписване на пълномощното. Приел е, че тогава свидетелят станал очевидец на конфликт между ищцата и В.Е. пред кантората на нотариус А.П., когато последният отправял заплахи и така я принудил да подпише документи.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по заявените факти, но при неправилна квалификация на исковете, имащи за предмет прогласяване недействителността на упълномощителната сделка и сключения въз основа на нея договор за продажба, които според съда са с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД. Прието е, че правната квалификация се извежда от твърденията на ищцата, че договорът за покупко-продажба е сключен от лице без представителна власт. Въззивният съд е приел, че се касае за висяща недействителност, която може да бъде потвърдена от представлявания. Приел е също, че ако мнимо представлявания откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира, като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност.
Посочил е, че според въведените в исковата молба твърдения, че се отнасят за сключване на сделка – договор за покупко-продажба при липса на учредена представителна власт, което обуславя правна квалификация по чл.42,ал.2 ЗЗД. Това според съда не води до недопустимост на решението, тъй като произнасянето е по фактите, съставляващи основанието на исковете и за тях първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи.
Прието е, че основният спорен по делото факт се изяснява от категоричното и неоспорено заключение на графическата експертиза, че подписът в оспореното пълномощно е изпълнен от ищцата и няма признаци, насочващи към извършване на интелектуална подправка на документ, което според съда подкрепя правният извод за истинност на пълномощното като писмен документ и за валидността му като едностранна правна сделка. Прието е също, че това пълномощно сочи на валидно учредена представителна власт за разпореждане с процесния недвижим имот и че поради това сделката – покупко-продажба оформена с нот.акт № 185/2007 г. е действителна и е произвела транслативен ефект, прехвърляйки правото на собственост в полза на дружеството-купувач. Формиран е извод за неоснователност на предявения установителен иск по л.42, ал.2 ЗЗД. Прието е, че е неоснователен и обусловения иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС, доколкото вторият ответник по него се легитимира като собственик на спорния имот на основание валидно продажбено правоотношение.
Съдът е приел за неправилна тезата на ищцата, че доказването пороците на сделката не са в нейна тежест, тъй като се касае за отрицателни факти. Позовал се е на разпоредбата на чл.154, ал. 1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата на които основава своите искания или възражения. Съобразено е и т.решение № 6/15.07.2014г. по т.дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, свързано с приложение на трудовото законодателство. Прието е, че правилото „отрицателните факти не подлежат на доказване“ не е абсолютно и обстоятелството, че даден факт е отрицателен само по себе си не изключва възможността същият да подлежи на доказване и тежестта да е за страната, която го твърди. Посочил е, че в случая спорният факт дори не е отрицателен, тъй като се спори за наличие на порок на овластителна сделка, материализирана върху частен документ – пълномощно, което в частта относно нотариалното удостоверяване на подпис, представлява официален документ. Поради това според съда тежестта на доказване на неговата неистинност, съобразно чл.193,ал.3 ГПК е върху страната, която го оспорва и за която биха настъпили благоприятни правни последици от установяване на този факт. Приел е, че ищцата не е ангажирала убедителни доказателства, от които да се установи твърдения порок – експертизата потвърждава автентичността на подписа и изключва документът да е бил обект на интелектуална подправка.
Прието е, че по делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Ж., за които е преценено, че правилно не са обсъждани от първоинстанционния съд, тъй като не установяват релевантни към основанието на иска факти. Посочил е, че в исковата молба се твърди недействителност на договора за продажба, поради сключването му от лице без учредена представителна власт въз основа на упълномощителна сделка, в която ищцата продавач въобще не участва-пълномощното не е подписано от упълномощителя и, че се оспорва неговата автентичност като частен документ и верността на нот.удостоверяване. Приел е, че нито в обстоятелствената част на исковата молба или по-късно в уточненията към нея не се навеждат факти ищцата да е подписал пълномощното вследствие на упражнена принуда/заплашване, като основание за унищожаемост на овластителната сделка.
Преценени са за неоснователни оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, поради процесуални нарушение на съда във връзка с липсата на произнасяне по въведени допълнително в процеса доводи за нищожност на упълномощителната сделка. Посочил е, че такива доводи за недействителност на упълномощителната сделка, поради накърняване на добрите нрави с изтъкнати различни обстоятелства, отнасящи се до друго различно основание – договаряне във вреда на представлявания са заявени в последното по делото съдебно заседание на 27.02.2018 г. Приел е, че твърденията за нищожност, поради противоречие с добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания, представляват нови самостоятелни основания за недействителност на сделката/различни правопораждащи факти/, които могат да бъдат въведени в процеса с исковата молба или по реда на чл.214 ГПК – изменение на иска, чрез въвеждане на ново основание за нищожност на сделката, наред с първоначално заявеното правно основание до приключване на първото съдебно заседание. Приел е също, че ищцата не е заявила ново основание за нищожност на сделката в предвидения процесуален срок, че не е налице хипотеза, в която въззивният съд дължи служебен контрол за приложението на императивна правна норма, каквито в случая биха били изискванията за форма на сделката. Прието е, че за добрите нрави като морални норми на които законът е придал правно значение съдът следи служебно, когато делото има за предмет иск за присъждане на неустойка.
Съдът е преценил за неоснователни оплакванията за процесуални нарушения като основание за неправилност на първоинстанционното решение, изразяващи се в отказа да бъде приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск за нищожност на нотариалното удостоверяване по чл.576 и сл. ГПК, в който наред с изтъкнатите факти за нарушени императивно установени правила в нотариалното производство са твърдени обстоятелства, отнасящи се до полагане на подпис в пълномощното вследствие на упражнено насилие и заплашване. Посочил е, че първоинстанционния съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск с протоколно определение в с.з. на 25.10.2016 г. по съображения, че с него се въвежда съвсем различен предмет – ново основание за недействителност на упълномощителна сделка, който сочи на унищожаемост поради порок на волята. Приел е, че определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване на основание чл.274,ал.1,т.2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона, нито с него се прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Приел е също, че преценката на съда във връзка с отказа да приеме в същото производство разглеждането на инцидентен установителен иск не подлежи на инстанционен контрол, поради което според съда мотивите за този отказ не могат да се ценят като процесуално нарушение и да обосноват предпоставки по чл.266,ал.3 ГПК. Посочил е, че е недопустимо пред въззивната инстанция да се добавят нови правни основание във връзка с първоначално предявения иск или се приема за разглеждане инцидентен установителен иск, който е бил разгледан от първата инстанция.
При тези съображения въззивният съд е приел,че обжалваното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД, вр.чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по чл.280,ал.1 ГПК. В изложението жалбоподателката не е формулирала ясно правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Всички поставени въпроси не са правни, тъй като касаят правилността на въззивното решение. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Освен посоченото следва да се съобрази, че в производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Върховният касационен съд преценява, дали материалноправният или процесуалноправният въпрос е от значение за изхода по настоящото дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че всеки от поставените въпроси от жалбоподателката не е правен въпрос, поради това, че е по правилността на въззивното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Такива допълнителни основания не са и посочени от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2970/12.12.2018 г. по гр.дело № 3090/2018 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 3060/18.02.2019 г., подадена от ищцата Л. Б. П., [населено място], [улица], вх.1,ет.2, чрез адв. И. А., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2, офис 204, чрез адв. И. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: