4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 13,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 199/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 731 от 01.11.2010 г. по гр.д. №831/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че счита депозираната от него касационна жалба за „допустима” съобразно изискванията на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Като довод по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, страната е посочила, че в мотивите на решение №69/04г. на ВКС, І г.о. било прието, че договора за изработка бил двустранен и формален, от което е направен извод, че единичната цена била част от предмета на договора и когато е приета обща цена за целия обем строителни дейности отделните цени можели да бъдат установени с всички доказателствени средства, включително и техническа експертиза – така било прието с решение №404 /2000г. на ВКС, V г.о. Посочено е също така, че при двустранен договор насрещните престации следвало да бъдат еквивалентни и следователно трябвало да бъдат заплатени действителните стойности на СМР като този довод се „споделял” и от решение 1278/97г. на ВКС, V г.о. Касаторът е заявил, че съдът се произнесъл по възражение, което не било направено от ответника, като единственото направено, според страната конкретно възражение било опровергано от техническата експертиза. От това е изведено, че твърденията трябвало да се доказват, като така било прието в решение по т.д. 91/08г. на ВКС, ІІ т.о.Страната е развила накратко и оплаквания, че съдът не приемал доказателства като заснемане на състоянието на имота, а приел, че няма писмени доказателства. Посочено е още, че решаващият състав „ абсолютизирал” липсата на техническа документация съпътстваща строежа. Поддържано е, че в решение по т.д. 300/08г. на ВКС, ТК се приемало, че актовете образец №19 нямали абсолютна доказателствена стойност по отношение на отразените в тях като извършени СМР, а с решения на БАС и БОС било прието че изпълнението трябва да отговаря на техническата документация и да ползва възложителя. По чл.280, ал.1, т.3 ГПК, след кратко изложение на своето разбиране, страната е обосновала твърдението си за наличие на основанието с това, че в практиката не се съдържал категоричен отговор на въпроса : „допустимо ли е в гражданския процес неизпълнението на отделните етапи от строителството, по смисъла на чл.189 ЗУТ, да се установява с гласни доказателства и/ или съдът да направи изводите си въз основа на такава липса”. Други доводи не са развити. На 21.03.2011г. касаторът е представил и допълнителни бележки към касационната жалба / които са извън срока за касационно обжалване, но се разглеждат единствено като допълващи изложеното вече в касационната жалба/, в които макар и да е посочил, че излага основания във вр. чл. 280, ал.1 т.1 и 3 ГПК / квалифицирано от него вр. с чл.281ГПК /е направил единствено оплаквания за неправилност на акта/ така и определени /, които са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. От тази дефинитивност се извежда и това, че в случая поставения във връзка с изложението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос не е релевантен по смисъла на нормата, тъй като въззивният съд не го е разглеждал, а е извършвал преценка на представените доказателства единствено с оглед доказаност на претенциите. Т.е. съдът не е приемал, че са недопустими при доказване на извършените строителни дейности всички доказателствени средства по ГПК, а е приел, че в конкретния случай при така представените доказателства необходимото доказване на твърдяното с исковата молба е недостатъчно за да се приеме основателност на иска. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие.При тази дефинитивност на основанието лаконичния довод на страната, единствено свързан с него, че „ когато изводите били направени при обратно прилагане на принципите на гражданския процес” се обосновавало противоречие с постоянната практика на ВКС, ”макар да не е издадено тълкувателно решение” е правно необоснован. Доколкото касаторът е сочил и приложил казуална практика на ВКС и съдилищата, то същата има относимост към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Конкретните доводи, за наличие на конкретно противоречие с така приложените актове не е налице, тъй като противоречието е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка, с оглед твърденията й за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени доводи по основателността на иска. Освен това, решаващият състав не е приемал нещо различно от конкретно посочените доводи на страната за наличие на такова противоречие – например въззивният съд не е приемал, че договора за изработка е формален, или това, че отделните стойности на конкретни строителни работи не могат да бъдат установени с всички доказателствени средства по ГПК, нито е приемал че стойностите не могат да бъдат установени с техническа експертиза, а както вече бе посочено е приел, че иска е недоказан както по основание, така и по размер.Доколкото тази доказаност на иска се свързва със спецификата на конкретния случай, с оглед представените конкретно доказателства и направените в тази връзка, изведени от така очертаната фактическа обстановка правни изводи, не е налице противоречие с приложените съдебни актове, тъй като те третират различни факти при различното им доказване, а страната не е поставила правен въпрос, чието противоречиво разрешаване би обосновало наличие предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Не обективират практика невлезлите в сила решения на съдилищата, поради което и при липса на доказване влизането им в сила, същите са ирелевантни към основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК – арг. т.3 ТРОСГТК №1/09г.
Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт, разгледани съобразно разбирането на страната по основателността на иска, също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не възпроизвеждане текста на нормата или разбирането й, че ВКС следва да се произнася по поставен от нея въпрос.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 731 от 01.11.2010 г. по гр.д. №831/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: