Определение №775 от по гр. дело №142/142 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
N    775
 
София,  21.07.2010г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли………………………………
две хиляди и десета година в състав:
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                   Членове: АНИ САРАЛИЕВА
                                                                                           ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 142/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Б. Н. Ж. от гр. П., чрез пълномощника му адв. Ив. Ц. от АК-Пазарджик, срещу решение № 440 от 6.10.2009 година по гр.д. N 550/2009 година на окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 109 от 15.04.09г. по гр.д. № 486/2008г. на районен съд – Пещера. С него е уважен иск на Районна прокуратура Пещера срещу касатора, като е отменено решение № 484/13.12.1999г. по гр.д. № 639/99г. на Пещерския районен съд, с което е допусната поправка на датата на раждане на Б. Н. Ж. от 2.02.1954г на 1.02.1954г.
Ответникът Районна прокуратура Пещера не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с неоценяем интерес. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед доводите, че “в настоящия случай прокуратурата не разполага с иска по чл.537, ал.3 ГПК /така както не е разполагала с иска по чл.431, ал.3 ГПК /отм./, поради което решението има обвъзваща доказателствена сила по отношение на нея. Вторият въпрос е свързан с предмета на проверката в производството по чл.357, ал.3 ГПК – дали тя обхваща само материалноправната законосъобразност на решението или се разпростира и върху допуснати нарушения на процесуалните норми.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по приложението на чл.537, ал.3 ГПК, който текст възпроизвежда разпоредбата на чл. 431, ал.3 ГПК/отм./, има достатъчна практика, която нито се нуждае от промяна, нито от доразвиване в поддържаната от касатора насока. Съпоставката на двата текста и на систематичното им място в ГПК /глава “Общи правила”/ не разкрива различия, които да дават основание за нови разрешения относно приложението на чл.537, ал.3 ГПК, нито за изоставяне на съществуващата практика по чл. 431, ал.3 ГПК/отм./.редбата на общите правила се прилага както за всички охранителни производства по ГПК, така и за предвидените такива в други закони. В защита на обществения интерес прокурорът е овластен да предяви иск за отменяне на всеки незаконен охранителен акт, незасимо от конкретния му порок – материалноправен ири процесуалноправен. Още повече, че в конкретния случай не са били призовани като заинтересовани страни нито община П., нито районна прокуратура Пещера.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 440 от 6.10.2009 година по гр.д. N 550/2009 година на окръжен съд Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top