О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 465 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. г. по механоелектроника в гр. П., представлявана от директора М. С. , чрез процесуалния й представител адв. И, против въззивното решение № 703 от 2 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 866 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 845 от 29 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото фактическата обстановка не е възприета правилно, а и по делото е приета експертиза, която потвърждава, че квалификацията на касаторката е най-ниска; необосновано не са преценени свидетелските показания. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по въпроса дали изискванията за образование и квалификация се покриват по смисъла на чл. 329 от КТ или имат различно съдържание и по въпроса има ли право съдът да контролира и целесъобразността и личната преценка на работодателя; при необоснованост на решението чл. 280 от ГПК не се прилага. Представят се решение на ВС и решение на ВКС.
Ответницата Ф. Б. Д. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Б, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че атакуваното решение не е постановено в противоречие със задължителна практика, защото при осъществения подбор работодателят не е изследвал критериите за квалификацията и ниво на възложена работа; не е доказано че упражненото право на подбор е законно осъществено, а в разглеждания случай двата критерия не са в кумулативно наличие. Жалбата освен това е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че работодателят е осъществил подбор между четирима преподаватели; свидетелските показания не установяват защо ищцата е получила посочените в оценъчната карта оценки и с кои други преподаватели е сравнявана по отделните елементи; налице е разминаване между оценяването по подбора и по картата за определяне на допълнителните възнаграждения; не е ясно какво е било изискването за специалност, както и какви са били критериите за оценка по пункт „допълнителна квалификация”, дали тази допълнителна квалификация е в интерес на работата; работодателят не е установил, че са запазени трудовите функции с учители, които действително са с по-висока квалификация и работят по-добре от ищцата.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният проблем за това дали изискванията за образование и квалификация се покриват по смисъла на чл. 329 от КТ или имат различно съдържание е важен за всеки спор във връзка с осъществен подбор. В представеното решение № 251 от 22 октомври 1993 г. по гр.д. № 1* по описа на ІІІ ГО за 1992 г. е прието, че понятието „квалификация” е различно от понятието „образование”, като образованието е от съществено значение за квалификацията на работника, но не се определя само от него и, следователно, за да се определи квалификацията на конкуриращите се при подбора, следва да се имат предвид всички делови и професионални качества. Атакуваното въззивно решение не е приело разрешение на поставения проблем по различен начин от посочения в практиката на ВКС. Ето защо по този въпрос не са налице основания за допускане до касационен контрол.
Предвид мотивите на въззивния съд, същото се отнася и до втория поставен въпрос – има ли право съдът да контролира и целесъобразността и личната преценка на работодателя. Както в посоченото решение, така и изобщо в практиката на ВКС, е твърдо установено, че работодателят има право на лична преценка за работата на подложените на подбор, като съдът не може да го замести в тази оценъчна работа, но оценката следва да бъде направена по начин, по който тя да може да бъде измерима и обективирана, за да се предотврати строго субективният елемент при осъществяването на подбора, след като самият закон поставя като изискване при подбора кумулативното наличие на два фактора – по-добра квалификация и по-добра работа. Ако оценката е измерима, следователно може да се защити от работодателя със съответните доказателства. Цитираните от касатора части от представеното съдебно решение по гр.д. № 1* по описа на ІІІ ГО за 2007 г. са извадени от контекста и не пресъздават точния смисъл, вложен в него.
На последно място, съображенията на касатора във връзка с приложимостта на процедурата по допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 от ГПК на решения, за които като касационно оплакване се твърди необоснованост – основание по реда на чл. 281 т. 3 пр. последно от ГПК, са неправилни. Във връзка с посоченото от касатора – неправилно възприемане на фактическата обстановка от съда, могат да се посочат неограничен брой примери за изключително важни процесуалноправни въпроси, по които както ВКС, така и съдилищата, са се произнасяли и се произнасят във връзка с решаването на съдебните спорове. Ако касаторът всъщност визира затрудненията на страните да формулират подобни въпроси, то това затруднение следва да се преодолява с използването на правна защита и съдействие от квалифицирани за това лица, които разбират новата философия на гражданското съдопроизводство и което впрочем самият ГПК взема предвид чрез задължението касационната жалба най-малкото да бъде приподписана от адвокат – чл. 284 ал. 2 от ГПК.
Ответницата претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, които са в размер на 450 лева за правна защита и съдействие.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 703 от 2 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 866 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
ОСЪЖДА П. г. по механоелектроника в гр. П., ул. „Ц” № 1* представлявана от директора М. С. , да заплати на Ф. Б. Д. от гр. П., ул. „А” № 49, сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева сторени от нея разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: