О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№775
гр.София, 06.07.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
Ч. ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N712 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.10..2009г. по гр.д. №5748 / 2009г на Софийски ГС, с което е уважен иск с правно основание чл.86 СК/отм./, като е изменен размера на дължимата се от Й. И. издръжка на детето Н. Й. , родена на 30.09.1997г. на 120 лева,считано от 06.06.2008г.
Жалбоподателят – Й. И. Г., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по въпрос от значение за спора, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата Н. Й. , действуваща чрез законния си представител С. Т. – майка и чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 18.02.2009г. по гр.д. №2283/2008г. на Софийски РС, е уважил иск с правно основание чл.86 СК/отм./, като е изменил размера на дължимата се от Й. И. издръжка на детето Н. Й. , родена на 30.09.1997г. на 120 лева, считано от 06.06.2008г. Съдът изложил съображения, че е налице промяна в обстоятелствата, тъй като детето сега е на 13години, бащата има увеличени доходи и детето е с постоянна нужда от лечение, поради което бащата следва да дава по-голяма издръжка.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба ищцата – жалбоподател поддържа, че със същото е дадено разрешение на материално правен въпрос, а именно, за предпоставките, при наличие на които може детето да претендира увеличение на вече присъдена издръжка, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 19.09.2008г. по гр.д. №538/2008г., решение от 13.06.2008г. по гр.д. №1722/2008г. на Варненски РС и решение от 26.03.2008г. по гр.д. №102/2008г. на Великотърновски ОС, за които няма данни да са влезли в сила.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за делото, а именно за предпоставките, при наличие на които може детето да претендира увеличение на вече присъдена издръжка. Съдът е дал разрешение на този въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз и в Постановление №5/1970г. на ВС, в която е застъпено разбирането, че за да се уважи искът по чл. 86 СК/отм./, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая са налице промени и в нуждите на детето и във възможностите на родителя да дава по-голяма издръжка. Ето защо Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основанията, посочени в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи решения, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд наличие на предпоставките за увеличаване размера на вече определена издръжка. Именно съобразявайки се с посочените в трайната практика критерии за отчитане нуждите на детето, но и възможностите на даващия издръжка, съдът като е анализирал всички доказателства, е уважил иска с правно основание чл.86 СК/отм./. При това преценката на съдилищата за това дали да бъде увеличен размера на вече присъдена издръжка дължима се от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен въпрос, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване ,а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 28.10.2009г. по гр.д. №5748 / 2009г на Софийски ГС, по жалба на Й. И. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: