О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.775
София. 07.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 706/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” А. , гр. Г., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 75/17.04.2009 г. по в.т.д. № 669/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след отмяна на решение № 73 от 03.07.2008 г. по гр.д. № 36 /2008 г. на Окръжен съд – Габрово е отхвърлен предявения срещу „Д” Е. иск по чл.266 ЗЗД за разликата над 12 133.12 лева до 28 278.20 лева, както и в частта, с която въззивният съд е уважил жалбата на ответницата Д след отмяна на допълнителното първоинстанционно решение, е присъдил разноски в размер на 1 800 лева. В останалата отхвърлителна част – до 61 221.80 лв. въззивното решение не е обжалвано.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществествено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложението към касационната жалба се твърди, че при осъществяване на решаващата дейност от въззивната инстанция не са обсъдени доводите на дружеството – изпълнител по договора и не са преценени всички доказателства, относими към размера на дължимото възнаграждение за изпълнени СМР. Касаторът счита че в този смисъл е налице отклонение от практиката на ВС и ВКС, обективирана в решения № 378/10.08.1988 г., І г.о. и № 121/20.04.1994 г. по адм.д. № 4939/1993 г. на ІІІ г.о. По отношение на присъдените в полза на втората ответница/срещу която искът е отхвърлен изцяло/ разноски, касаторът поддържа доводи за недопустимо произнасяне по въззивната жалба на Дияна Д. , тъй като не е представен списък за разноските по чл.80 ГПК. Предвид липсата на съдебна практика на ВКС по приложението на посочената разпоредба и на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК, се иска допускане на жалбата до разглеждане пред касационната инстанция.
Ответниците по касация – „Д” Е. и Дияна Д. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Апелативен съд – Велико Търново решение по съществото на спора, предявеният иск с правно основание чл.266 ЗЗД е приет за частично основателен, след преценка на доказателствения материал по делото, включително и на многобройните нови писмени доказателства и нови технически експертизи. В мотивите към решението, в рамките на своята правораздавателна дейност съдът подробно е обосновал становището си във връзка с възприетия вариант от допълнителната тричленна експертиза, изготвена на база разкрити участъци от изградената бетонова площадка и извършените от вещите лица измервания на обекта, по средни пазарни строителни цени към периода на извършване на СМР. Изложени са съображения и по отношение на останалите варианти от експертизите, вкл. и по отношение на последния вариант от цитираната експертиза, които са преценявани наред с останалите релевантни за спорното материално право писмени доказателства.
Безспорно, зачитането на извършените от страните процесуални действия съставлява процесуален въпрос, който е от значение за изхода на делото. Като недоказани следва да се преценят обаче твърденията на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от трайната практика на ВС и ВКС по този въпрос. Цитираната и представена от касатора практика на ВС и ВКС е ирелевантна, тъй като първото посочено решение е постановено преди въвеждане на триинстанционното разглеждане на делата и касае контролно-отменителната същност на втората инстанция, а другото решение е постановено по адм. дело. Независимо от това, доводите на касатора за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е и неоснователно, предвид съответствието на решението на задължителните за съдилищата постановки по т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Би следвало да се отрази и обстоятелството, че по-голямата част от доводите на касатора се свеждат до твърдяни нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно се поддържа от касатора, че по отношение на въззивното решение в частта за разноските, е налице недопустимо произнасяне, тъй като пред първата инстанция не е представен списък за разноски и въззивната жалба, имаща характер на частна жалба е била недопустима, съгласно чл.80 ГПК.
Действително, задължението на съда да следи за валидността и допустимостта на обжалваните съдебни актове следва да се осъществява и в производството по допускане на обжалването по чл.288, във вр- с чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче не става въпрос за приложението на посочената нова процесуална разпоредба, тъй като делото пред първата и въззивна инстанция е разгледано по реда на отменения ГПК/ §2, ал.1 ПЗР на ГПК/. След като очертаният от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода по настоящото дело при произнасянето по акцесорното искане за разноски, не би могло да се преценяват елементите на визираното в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване. От друга страна, разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване от Върховния касационен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 75/17.04.2009 г. по в.т.д. № 669/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: