О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№775
София, 23.12. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 769 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. К. Г., К. И. Г., А. А. Г., Й. С. Г., Д. И. Г., Н. Д. Г. , Й. И. Б. и Н. Н. Б. срещу Решение № 169 от 24.03.2009 год. по т.д. № 772/2008 год. на Софийския апелативен съд в частта с която е отменено решението от 29.12.2007 год. по гр.д. № 457/2006 год. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от тях срещу “Д”АД субективно съединените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумите над 50000 лв. за Р. Г. , над 75000 лв. за К. Г. , над 35000 лв. за А. Г. , над 35000 лв. за Й. Г. , над 50000 лв. за Д. Г. , над 75000 лв. за Н. Г. , над 35000 лв. за Й. Б. и над 35000 лв. за Н. Б.
Ищците са наследници на починалите в резултат на ПТП на 25.09.2005 год. Иван Й. Г. и М. Н. Г. Вина за пътното произшествие има водачът на л.а. „Опел О. ; К. Н. Николова също е починала, както и пътникът в управлявания от нея автомобил Х. Д. , който е бил и негов собственик. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил му е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при “Д”АД, наследниците на Г. и Г. са предявили застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Й. и Н. Б. и Р. Г. са предявили и претенции за имуществени вреди разходи за погребение.
Първоинстанционният съд е уважил субективно съединените искове изцяло. Сезиран с въззивната жалба на “Д”АД, Софийския апелативен съд е намалил присъдените обезщетения за неимуществени вреди до посочения размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Конкретна формулировка на обуславящ материалноправен/процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК в изложението не се съдържа. Общото препращане е към критериите за справедливост при определяне на обезщетението.
Независимо от това, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, доколкото позоваването всъщност е на противоречие с практиката на съдилищата в сходни случаи. Приложени са две решения на 3-членни състави на ВС и ВКС, съответно от 1972 год. и от 2000 год., както и две обжалваеми решения на СГС. Т.е. липсва валидно позоваване на задължителна практика на ВС или ВКС.
Основанието по т.2 ГП, касаторът свързва с разнородната практика и липсата на единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД и тя вероятно е материализирана от посочените по-горе съдебни решения. Това основание не е налице поради обстоятелството, че критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай, унифицирането им би ги обезсмислило и поради това не е и възможно формирането на единен критерий, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 169 от 24.03.2009 год. по т.д. № 772/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.