О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 776
гр. София, 10.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 1160 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. П., подадена чрез адвокат С. Банкова В. срещу решение № 247 от 13.12.2016 г. по гр. дело № 275/2016 г. на Габровски окръжен съд.
Ответникът П. С. П. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Р. Д. Б., в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Габровски окръжен съд се е произнесъл по предявените от касатора срещу настоящия ответник по жалбата искове по чл. 26, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на четири договора за дарение за по Ѕ идеална част от недвижими имоти, предмет на нотариални актове, подробно описани в първоинстанционното решение № 151 от 03.06.2016 г. по гр. дело № 2570/2015 г. на Габровски районен съд, които е отхвърлил, като е потвърдил първоинстанционното решение в тази част и е присъдил разноски в полза на въззиваемия П. С. П. в размер на сумата 788.80 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, по отношение на които касаторът поддържа и трите основания за допускане на касационен контрол. Първото основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с това основание са формулирани четири въпроса. Първият от тях е със следното съдържание: ”1. Липсата на обективирано волеизявление от другия съпруг /в настоящия случай С. С./, в нарочна декларация или обратно писмо, че извършената сделка е симулативна /в настоящия случай, че процесните четири сделки са симулативни/ води ли до опорочаване на обективираното волеизявление от другия съпруг за определен правен резултат?”. Въпросът не произтича от мотиви на окръжния съд. Неговият състав е приел, че процесните четири дарения са извършени от родителите на страните – С. С. и П. С. по време на брака им, като предмет на договорите са недвижими имоти, в режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова и неделима. Съдът въз основа на констатацията, че разпорежданията са извършени съвместно, предвид забраната за разпореждане с бъдещ дял от общото имущество или част от него е мотивирал извод за липсата на воля от страна на дарителите да направят за Ѕ идеална част от всеки от имотите дарение в полза на сина си Г. П., а за останалата Ѕ идеална част от всеки от имотите да извършат продажба. Съдът е подкрепил извода си с констатации, изведени от анализ на показанията на свидетеля С., съгласно които свидетелят не е установил узнаването на такава обща воля на дарителите, а е изложил данни за изразходване на изпратени му от ищеца суми, получени от него в качеството му на пълномощник за различни нужди на родителите , както и за поддържане на имоти и заплащане на данъци. В мотивите на съда се разглежда единствено волята на страните, обективирана в процесните договори за дарение към момента на сключването им. От приетите в тази връзка правни разрешения жалбоподателят не е въвел правен въпрос. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че правният въпрос се извежда от решаващ мотив на въззивния съд, а не от становище на страната /в случая, че липсата на волеизявление от другия съпруг – С. С. в обратен документ не води до извод за липсата на воля Ѕ идеална част от всеки от процесните имоти да бъде продадена на ищеца/, както е процедирал касаторът в настоящия случай. Посоченият въпрос не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е правен. С него се засяга въпрос по съществото на спора, а именно за обоснованост на изводите на окръжния съд, който не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания / в този смисъл за разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС /. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че в мотивите си въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в практиката по чл. 290 ГПК, на която се позовава касатора. В съответствие с тълкувателните мотиви в решението по гр. дело № 1069/2009 г. на състав на І г.о. съдебният състав на въззивната инстанция е приел, че процесните декларации нямат обвързваща сила за С. С.. В решението по гр. дело № 2159/2013 г. на състав на ІІІ г.о. е разгледан въпрос за необходимостта от посочване в обратното писмо на продажната цена на всеки един от имотите, предмет на договора, при положение, че общата им продажна цена е конкретизирана. Отхвърлянето на исковете по настоящия спор е обусловено от приетата от въззивния съд недоказаност на волята за сключване на прикритите сделки. Мотивите, формирани във връзка с действието на обратния документ по отношение на неподписалия го съпруг, както и във връзка с посочените изводи, обосновани в решението по гр. дело № 2159/2013 г. на състав на ІІІ г.о. не са развити в отклонение от правните разрешения, приети в практиката, обективирана в цитираните касационни решения. Решението по гр. дело № 162/2008 г. на състав на ІV г.о. на ВКС не представлява задължителна съдебна практика, не формира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като такова основание не е налице при наличието на задължителна съдебна практика, с която са преодолени противоречията в съдебната практика.
Вторият по реда на изложението въпрос е формулиран, както следва: „2. Липсата на едновременно изразена воля от двамата съпрузи за симулативност на определена сделка, опорочава ли волята на съпруга обективирана, в нарочна декларация или обратно писмо, че определена сделка е симулативна ?”. Въпросът съвпада по съдържание с първия цитиран въпрос. Отново касаторът въвежда хипотеза, която не произтича от решаващи изводи във въззивното решение, поради което по отношение на тази част от изложението следва да се имат предвид съображенията, развити по – горе. Обосноваността на доводите на страните, съответствието между фактите по делото и правните изводи не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Ето защо следва да се приеме, че с цитирания въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационен контрол.
Третият въпрос има следното съдържание: „3. При обективирано волеизявление от единия съпруг в нарочна декларация или обратно писмо, че извършената сделка е симулативна и липсата на такова волеизявление на другия съпруг може ли да се приеме, че при сключване на процесните договори за дарение действителната воля на дарителката П. С. е била за покупко-продажба на Ѕ ид.ч. от всеки от имотите, а по отношение на дарителя С. С. е била за продажба за останалата Ѕ продажба ?”. Касаторът е извел въпрос от свое становище за действителната воля на дарителката П. С., която според него е била за покупко – продажба на Ѕ идеална част от всеки от имотите. Формулиран по този начин цитираният въпрос се свежда до правилността на поддържано от ищеца становище. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не произтича от становища на страните, тъй като производството по чл. 288 ГПК няма за цел проверка на тяхната правилност, а съобразяване на въззивното решение с правните разрешения в практиката по чл. 290 ГПК. Ето защо като е процедирал по посочения начин касаторът не е въвел общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Последният по реда на изложението въпрос е със следното съдържание:”4. При наличие на влязло в сила съдебно решение постановено по гр. д. № 26/2007 г. по описа на РС-Габрово, по отношение на дарителя С. С., допустимо ли е от въззивния съд да обсъжда въпроса за липсата или наличието на волеизявление за симулативност на сделките предмет на гр. д. № 26/2007 г. по описа на РС-Габрово?”. По въпроса няма изложени мотиви, от които да се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираният въпрос е относим към правилността на въззивното решение, доколкото засяга произнасяне по права, произтичащи от правни сделки, разгледани в решението на районния съд по гр. дело № 26/2007 г. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че въпрос, който е от значение за правилността на обжалваното решение не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това следва да се приеме, че с посочения въпрос страната не е обосновала приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ето защо настоящият състав на ВКС приема, че по цитирания въпрос не са налице основания за допускане на касационен контрол. По горните въпроси касаторът не е мотивирал допълнителни основания с обосноваване на отклонение от практиката, на която се позовава, съответно чрез съпоставяне изводите на въззивния съд с разрешенията в касационните решения по идентични правни въпроси.
Цитираните по – горе въпроси се поддържат и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, чийто фактически състав в настоящия случай не е налице, тъй като при прилагането на обсъжданата правна уредба противоречивата съдебна практика е уеднаквена, чрез постановените решения по реда на чл. 290 ГПК с формираните, в които правни разрешения обжалваното въззивно решение е в съответствие.
Цитираните по – горе въпроси се поддържат и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на практика, формирана при неточно приложение на закона или на практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни разпоредби. Касаторът не е съобразил разрешенията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, изискващи обосноваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Страната не е съобразила освен това, че наличието на задължителна съдебна практика изключва приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на посочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 от 13.12.2016 г. по гр. дело № 275/2016 г. на Габровски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. С. П. да заплати на П. С. П. сумата 500 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: