5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 26.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1866/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Р. от [населено място] и [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 345 от 11.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 345/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 94 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 161/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което по реда на чл.422 ГПК е признато за установено съществуването на вземане за сумата 48 699.01 лв. в полза на [фирма] към [фирма] и Б. В. Р. в качеството им на солидарни длъжници, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2008 г. с падеж 01.08.2008 г. и запис на заповед от 01.07.2008 г. с падеж 01.08.2009 г., издадени от [фирма] и авалирани от Б. В. Р., въз основа на които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 317/09.11.2010 г. по ч. гр. д. № 708/2010 г. на Тетевенски районен съд, и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на ищеца за всяка от съдебните инстанции.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК като недоказан и неоснователен. Касаторите поддържат, че в нарушение на съдопроизводствените правила по чл.133 ГПК първоинстанционният, а впоследствие и въззивният съд, са отказали да допуснат обяснения на ищеца по реда на чл.176 ГПК относно каузалните правоотношения, във връзка с които са издадени записите на заповед, и да приемат писмени доказателства, с които са се снабдили след срока по чл.131 ГПК, за наличие на каузални отношения, породени от сключени с ищеца договори за лизинг. Навеждат оплакване, че изводът за съществуване на вземането по записа на заповед с падеж 01.08.2008 г. не е съобразен с отсъствието на предвиденото в чл.236, ал.2, т.3 ТЗ и в устава изрично упълномощаване на изпълнителния директор на [фирма] – Б. Р., от Съвета на директорите за менителнично задължаване на дружеството.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че : Като не е изследвал каузалните правоотношения между страните, предхождащи абстрактните сделки по записите на заповед, и не е допуснал доказателства за установяването им, въззивният съд е нарушил материалното право и е разрешил спора по делото в противоречие с практиката на ВКС в решение № 121/01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о., решение № 31/05.04.2012 г. по т. д. № 55/2011 г. на ІІ т. о., решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 119/08.07.2011 г. по т. д. № 1160/2010 г. на ІІ т. о.; Казусът е решаван противоречиво от съдилищата и в конкретния случай не са изследвани докрай и в най-пълен вариант доказателствата. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано и с необходимостта ВКС да се произнесе по следните „съществени за точното прилагане на закона и за развитието на правото” материалноправни и процесуалноправни въпроси : Във връзка с доказване на каузалното правоотношение, което предхожда поемане на менителнично задължение, следва ли да се счита, че правото на ответника /длъжник по менителничния ефект/ за сочене на доказателства, пряко относими към задължението по менителничния ефект /неговата наличност, ликвидност и размер/, се е преклудирало към първото съдебно заседание, ако преди това ответникът не е разполагал с доказателства за това и те са били във власт на ищеца; Произтича ли валидно задължение по менителничен ефект, с който е поето задължение от представител на юридическо лице, ако за поемането на задължението съгласно устава и ТЗ се изисква специално упълномощаване; Произтича ли валидно задължение и за физическото лице, авалирало записа на заповед, след като физическото лице се е задължило като авалист в качеството си на представител на юридическото лице.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 161/2011 г. е образувано пред Ловешки окръжен съд по предявен от [фирма] против [фирма] и Б. В. Р. установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В исковата молба ищецът е посочил, че вземането произтича от два записа на заповед, издадени на 01.07.2008 г. от [фирма] /представлявано от изпълнителния директор Б. Р./ и авалирани от Б. Р., които не са платени на падежите /съответно 01.08.2008 г. и 01.08.2009 г./.
В предоставения срок за отговор на исковата молба ответниците са оспорили иска с възражения, че е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК и че е неоснователен, тъй като подписите под за „издател” и „авалист” под текста на записите на заповед не са положени от Б. Р.. Същите възражения са поддържани и в първото заседание по делото, в което процесуалният представител на ответниците е поискал да бъде задължен ищецът да даде обяснения по реда на чл.176 ГПК налице ли е каузално правоотношение, обезпечено със записите на заповед, и конкретно – дали записите на заповед са издадени като обезпечение във връзка със сключени между страните договори за лизинг. Искането по чл.176, ал.1 ГПК е оставено без уважение с оглед качеството на ищеца на юридическо лице. Изложени са и съображения, че евентуалните възражения за каузални отношения, относими към вземането по записите на заповед, са преклудирани и не подлежат на разглеждане в производството по чл.422 ГПК, тъй като не са въведени с отговорите на исковата молба.
Първоинстанционният съд е счел иска за допустим от гледна точка на срока по чл.415, ал.1 ГПК и се е произнесъл с решение, с което е признал вземането по записите на заповед за съществуващо. Съдът е преценил, че записите на заповед съдържат всички реквизити по чл.535 ТЗ и удостоверяват валидното възникване на вземането, за погасяването на което не са ангажирани доказателства от ответниците. Възражението на ответниците, че не са обвързани валидно с менителничните задължения поради неподписване на записите на заповед от Б. Р. като изпълнителен директор на издателя [фирма] и като авалист, са счетени за неоснователни предвид установения чрез съдебно – почеркова експертиза факт, че подписите срещу „издател” и „авалист” са положени от Б. Р..
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки изцяло изводите на първата инстанция за формална редовност на записите на заповед и за валидното менителнично задължаване на ответниците в качеството им на издател и авалист. Като неоснователно е преценено оплакването в жалбата за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на първоинстанционния съд да задължи ищеца да представи доказателства за каузалните отношения, по повод на които са издадени записите на заповед. Изразено е становище, че при отсъствие на релевирани с отговора на исковата молба каузални отношения от значение за съществуването на спорното вземане искането в първото по делото заседание за събиране на доказателства правилно е счетено за преклудирано.
Настоящият състав на ВКС намира, че няма основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос в подкрепа на твърдението за постановяване на обжалваното решение в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 121/01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о., решение № 31/05.04.2012 г. по т. д. № 55/2011 г. на ІІ т. о., решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 119/08.07.2011 г. по т. д. № 1160/2010 г. на ІІ т. о. Формираната с решенията задължителна практика е в смисъл, че в производството по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, произтичащо от запис на заповед, съдът трябва да изследва и каузалните отношения между страните, които предхождат издаването на записа на заповед и са от значение за възникването и погасяването на вземането, ако такива отношения са въведени в предмета на делото от ищеца – кредитор и/или от ответника – длъжник. Ако се приеме, че с позоваването на цитираните решения касаторите са поставили като значим за изхода на делото въпросът за изследването на връзката между записите на заповед и конкретни каузални отношения, наложили издаването им, този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация и не е разрешен от въззивния съд в отклонение от създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика. Ищецът е основал иска си по чл.422 ГПК на записите на заповед, без да сочи каузални отношения като причина за тяхното издаване. В отговорите на исковата молба, а и в първото по делото заседание, касаторите – ответници също не са въвели правоизключващи или правопогасяващи възражения, произтичащи от свързани със записите на заповед конкретни каузални отношения. Искането да бъде задължен ищецът да обясни дали записите на заповед са издадени като обезпечение на сключени с [фирма] договори за лизинг не е равнозначно на твърдение и/или възражение, че вземането по записите на заповед не се дължи с оглед породените от лизинговите договори каузални отношения. След като защитата срещу иска по чл.422 ГПК не е обоснована с възражения, изведени от конкретни каузални отношения, необсъждането на връзката между записите на заповед и евентуалните каузални отношения, предхождащи издаването им, не може да се квалифицира като отклонение от задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е заявено без посочване на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и без представяне на съдебна практика, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано бланкетно по отношение на въпроси, които нямат връзка с предмета на делото и с формирането на решаващите изводи на въззивния съд за основателност на иска по чл.422 ГПК. Както бе посочено по-горе, касаторите не са оспорвали съществуването на установяваното по реда на чл.422 ГПК парично вземане с възражения, произтичащи от каузални отношения с ищеца като поемател на записите на заповед. По делото няма данни пропускането на срока за релевиране на каузалните отношения да се дължи на затруднения при снабдяването с доказателства, което изключва относимостта на въпроса дали правото на ответника да сочи доказателства за каузални отношения, пряко относими към задължението по менителничния ефект, се е преклудирало към първото съдебно заседание, ако преди това той не е разполагал с доказателства за това и те са били във власт на ищеца. Въпросите за ограниченията в представителната власт на Б. Р. като изпълнителен директор на [фирма], препятстващи валидното задължаване на дружеството с подписаните без изрично упълномощаване от Съвета на директорите записи на заповед, и за качеството, в което Р. е авалирал записите на заповед, не са обсъждани от въззивната инстанция, тъй като са поставени за пръв път в касационната жалба. Поради това те не са обусловили изхода на делото и е безпредметно да се обсъжда дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 345/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 11.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 345/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :