О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 07.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4911/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3377/27.7.2016 г., подадена от адв.Н. П. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Л. Р. Р. от [населено място], против въззивно решение №131/13.6.2016 г. по гр.д.№459/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к.
С обжалваното решение въззивната инстанция е обезсилила решение №289/28.5.2015 г. по гр.д.№1426/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.к. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Х. П. от [населено място], против Л. Р. Р. иск, с който на основание чл.87, ал.3 ЗЗД се претендира разваляне на сделката по нот.акт №6, рег.№170, нот.д.№5/2009 г. в частта за 4/6 идеални части от описаните в акта имоти, като неоснователен, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав, в отменената част.
Въззивната инстанция е приела, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за да се допусне разваляне на договора е необходимо той да е валиден и да е породил преследваните от страните правни последици. Прието е също така, че ако договорът не е прехвърлил права, то за ищеца липсва интерес от позоваване на каквото и да е неизпълнение по същия, тъй като не е обвързан от него, както и, че правилно Великотърновския окръжен съд е взел становище по действителността на договора и без да е направено твърдение за това в исковата молба от ищеца. Апелативният съд е стигнал до извод, че нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно, като съдът може да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на договор и без предявен самостоятелен иск за това, или направено възражение. Прието е и, че когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност – форма, предмет и без да има позоваване на нищожност, с позоваване на задължителна съдебна практика на Върховната съдебна инстанция, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., на ВКС, I г. о.
За неправилен и незаконосъобразен е приет обаче изводът на Великотърновския окръжен съд, че процесния договор за покупко-продажба е недействителен – нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД, поради липса на съгласие предвид уговорената в нотариалния акт глобално обща цена на прехвърлените с него два имота – апартамент и гараж. Въззивният съд е приел, че в процесния договор за покупко-продажба предвид конкретния текст на договора е обективирана волята на страните като цената е уговорена общо за двата имота, а не само на един от тях, като общата договорена цена съвпада с общата данъчна оценка на безспорно двата самостоятелни обекта – апартамент и гараж, като договорът за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 6 рег. №170 нот.д. № 5/2009г. от 3.04.2009г. не е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД. Налице е позоваване и на практика на Върховен касационен съд по чл.290 ГПК, изразена в Решение № 55 от 18.03.2010г. по гр.д. № 214/2009т. ІІІ г.о.
Изложени са изводи, че при наличието на валиден и действителен договор за покупко-продажба съдът следва да се произнесе по наличието на предпоставките за основателността на предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД – наличието на неизпълнение на валидно възникналото задължение за плащане на цената на продадените с договора имоти, същественото и виновното неизпълнение на това задължение от ответницата, както и изправност на кредитора – ищец по договора, която е безспорно налице, когато той е изпълнил своите задължения по договора, като за наличието на тези предпоставки първоинстанционният съд не е развил мотиви в решението си.
Въззивният съд е приел, че независимо от това, че с решението си Великотърновския окръжен съд правилно е определил основанието на предявения иск – чл.87 ал.3 от ГПК, недопустимо в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл не по предмета на спора, а по невъведено от ищеца, а служебно констатирано от него обстоятелство – недействителност на договора за покупко-продажба, независимо от възможността служебно да се произнесе по такава недействителност. Поради това е направен краен извод, че постановеното решение в обжалваната част е недопустимо и следва да се обезсили на основание чл.270 ал.3 изр.3 и делото да се върне на Великотърновския окръжен съд за произнасяне съобразно приетата от него правна квалификация като се изложат за пръв път собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, с който е сезиран, определен от твърденията на ищеца в исковата молба. Отчетено е, че в обжалваното решение е обсъден само служебно установен от съда и невъведен от ищеца факт – липса на съгласие като съществен елемент на договора, чието разваляне се иска. Поради това непроизнасянето по предмета на спора, поставя в невъзможност въззивния съд да провери правилността на решението относно наличието на другите предпоставки на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД , което означава и да се произнесе за пръв път по предявения иск
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.Може ли съдът да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на договор, без да е предявен самостоятелен иск за това, или направено възражение ?, 2. Представлява ли преюдициално произнасяне по непредявен иск и засяга ли допустимостта на съдебното решение или е въпрос по неговата правилност ?, 3. За правомощията на въззивния съд и за приложението на чл.270, ал.3 ГПК и чл.271 ГПК ? За това кога , при какви предпоставки въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение, за да го върне за произнасяне на по предявения иск и кога отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Представя се съдебна практика.
Ответникът по касация Р. Х. П., посредством процесуалния си представител – адв. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговорът на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по третия от поставените въпроси с оглед решаващия извод на въззивната инстанция, който следва да бъде уточнен по смисъла на т.1, изречение второ, in fine, от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г., по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, а именно „Относно приложението на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК ?“, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касационната жалбоподателка следва да се укаже в седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи документ да внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1355,46 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №131/13.6.2016 г. по гр.д.№459/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1355,46 лева/хиляда триста петдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, и делото прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: