4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№777
София.13.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 446/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от гр.София, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 575 от 08.06.2009 г. по гр.д. № 1515/2007 г. на Софийския апелативен съд, Т. отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, шести състав, постановено на 08.03.2006 г. по гр.д.№ 79/2003 г. за отхвърляне на предявен, на основание чл.399/отм./ТЗ, вр. с чл.403/отм./ ТЗ иск срещу ЗД”Евро И.” АД, гр.София за заплащане на сумата 210 226.50 лв., ведно със законната лихва от 29.12.2002 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на всички доводи на ищеца/сека касатор/ във връзка с валидността на застрахователното правоотношение между застрахователното дружество и „М. Х.” ЕООД и наличие на предпоставките за заплащане на обезщетение за погиналия застрахован товар. Счита, че неправилно не са възприети показанията на свидетелката – застрахователен агент, която установява допусната техническа грешка при изписване наименованието на застрахованото дружество като „М. Т. Со” или „М. Т. Со”. По съображения в жалбата, се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените от М. Г. искове, с присъждане на разноски по делото.
В изпълнение на дадените от администриращия жалбата съд, с допълнителна молба от 12.03.2010 г. касаторът е уточнил, че поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса, свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Твърди, че неспазвайки това свое задължение, въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, цитирана в Определение на І г.о. по гр.д.№ 728/2009 г.
Ответникът по касация – „З. дружество Е.” АД, чрез процесуалния си пълномощник, счита за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, тъй като в жалбата не е посочена нито една от трите алтернативни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а по същество поддържа, че решението н обжалваната част е правилно.
По отношение на втория ищец „М. Х.” ЕООД, гр.Бургас, който е прехвърлил, чрез цесия, част / 90 %/ от правото си на вземане по застрахователното правоотношение, на М. Г., първоинстанционното отхвърлително решение за претендираното от този ищец застрахователно обезщетение за сумата от 23 358.50 лв. е влязло в сила, на основание чл.296, т.2, предл.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд в обжалваната от М. Г. отхвърлителна част, решаващият състав на Апелативен съд – София е направил изводи, че „М. Х.” ЕООД не е страна по застрахователния договор № 07-04-02361/25.10.2001 г. за застраховане на превоз на товар и липсва валидно възникнало застрахователно правоотношение с ответното дружество, както и, че не е осъществен фактическият състав на чл.399/отм./, вр. с чл.403/отм./ ТЗ за ангажиране застрахователната отговорност на ответното дружество. При изпълнение на задълженията си по чл.211, вр. с чл.188 ГПК/отм/ въззивният съдебен състав е извършил повторна обстойна преценка на всички събрани доказателствени средства, релевантни както към възникването на застрахователно правоотношение, така и към предпоставките за основателността на исковата претенция. Прието е за доказано, че на 27.10.2001 г., в резултат на възникнал пожар в процесния товарен автомобил с ремарке са причинени щети, но обезщетение за тях се дължи на страна по валидно застрахователно правоотношение, в качеството му на застрахован. Установено е, че в предложението за сключване на застрахователния договор, страната, отправяща предложението е посочена с наименование „ М. Т. Со”, ул.”Цар К.” № 32, гр. Бургас, който адрес на управление е несъществуващ, съгласно удостоверение, издадено от Община – Бургас. С оглед на това, съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на ищеца за допусната фактическа грешка в полицата при изписване наименованието на застрахованото дружество, собственик на товара, като „М. Т. Со”, като не са възприети и показанията на свидетелката М. А. в посочения смисъл. В мотивната част към решението са преценени писмените доказателства – аварийни протоколи за установено несъответствие между обявена по документи стока/ 20 480 бр. тенис-ракети/ и записаната в договора за продажба – 20 480 бр. топки за тенис, за причината за пожара в автомобила – от открит огън в кабината на автомобила, данните за несъответствие между натоварено количество стоки и заявено количество, съгласно изпитателен протокол на Н.” АД, както и установената от „Б.” Е. липса на обективни технически предпоставки за възникване на пожар в автомобила в резултат на ПТП и съответно за погиване в резултат на пожара на застрахован товар.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е свързан със служебното задължение на въззивния съд да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, след самостоятелна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал по делото. Липсват данни, от които да се направи извод за допуснато от решаващия състав отклонение от задължителната практика по т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Направеното препращане от касатора към Определение по гр.д.№ 728/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, е неоснователно, тъй като то не попада в обхвата на задължителната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, нито доказва наличие на противоречива съдебна практика на съдилищата по поставения правен въпрос, попадаща в обхвата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл следва да се вземат предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Необосновано е и твърдението на касатора, че в посоченото определение е цитирана практика на ВКС по формулирания правен въпрос.
От друга страна, касаторът е мотивирал поддържаното основание за достъп до касационен контрол с неправилността на въззивното решение. Доводите в тази насока не могат да се преценяват в стадия по селекция на касационните жалби, предвид липсата на припокриване между предпоставките, обуславящи приложното поле на касационно обжалване с предвидените от законодателя основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, в който смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 575 от 08.06.2009 г. по гр.д. № 1515/2007 г. на Софийския апелативен съд, Т. отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: