О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
гр. София, 19.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията В. гр. д. № 2397/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. П. и Х. Х. И., чрез техния пълномощник адв. М. срещу решение № 31 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 23/2018 г. на Апелативен съд – П..
Ответникът Т. Ж. Ж., действащ със съгласието на своя баща Ж. Т. Ж., чрез адв. Т. не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Апелативен съд – П. е потвърдил решение № 419 от 13.11.2017 г. по гр. дело № 487/2016 г. на Окръжен съд – Хасково в осъдителната му част по предявените искове по чл. 50 от ЗЗД – за осъждането на касаторите, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца Ж. сумата от 18 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 02.08.2011 г. от ухапване от куче, порода „питбул“, собственост на П. Р. П. и намиращо се под надзора на Х. Х. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2011 г. до окончателното й изплащане.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че законът не предвижда специална форма за действителност на договора за прокупко – продажба на куче като движима вещ. Намерил е за приложима разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за придобиване, притежание и отглеждане на кучета на територията на [община], приета с решение от 26.02.2005 г. на Общински съвет – Х., според която придобиването на кучета се удостоверява с договор за покупко-продажба. Приел е, че това удостоверяване на прехвърлянето на собствеността върху кучето изисква писмена форма, като форма за доказване, но в случая такъв писмен договор не е сключен. Установил е, че към датата на деликта кучето е регистрирано на името на ответника П., поради което е формирал извод за наличие на предпоставки за ангажиране на солидарната му отговорност за вреди по чл. 50 от ЗЗД, като негов собственик, наред с ответника И., под чийто надзор е било то към релевантния момент.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите са поставили въпроса дали се изисква писмена форма за покупко – продажба на движима вещ – куче или пък този вид договор е неформален. Поддържа се като допълнително основание наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният правен въпрос формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като е от значение за изхода на делото. Не се установява обаче поддържаното във връзка с него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно тази разпоредба, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Горното допълнително основание за достъп до касация е налице когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Касаторите не са изложили конкретни съображения в тази насока, а такива не са и налице. Не се установява поддържаното противоречие в разрешенията относно формата на продажбената сделка на куче, дадени в наредбата на общинския съвет – от една страна и възприетите в разпоредби на закона – от друга. По повдигнатия правен въпрос има ясна и пълна правна уредба, както и трайна, и последователна практика на ВКС, която не се нуждае от коригиране.
Позоваването пък на противоречива съдебна практика по правния въпрос в изложението не съставлява допълнително основание за допускане на касационното обжалване, предвид отмяната му в действащата редакция на чл.280, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) към датата на постъпване на касационната жалба – 02.04.2018 г. За пълнота ще следва да се посочи и че липсва позоваване на конкретни съдебни решения, а такива и не са приложени.
Предвид изложените съображения ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 23/2018 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.