Р Е Ш Е Н И Е
№ 777
София, 23.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1566 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., от гр. В., срещу решение от 14.01.2008 г. по гр.д. № 1893 /2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 25.06.2007 г. по гр.д. № 5045/2004 г. на Варненския районен съд, 30 с-в., в което са отхвърлени предявените от Д. Д. Д. срещу Л. П. И., В. А. Н. и С. К. Н., всички от гр. В., искове за приемане за установено, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот в гр. в., представляващ имот пл.н. 767, с площ 700 кв.м., с посочени граници, с построената в мястото постройка с една стая с мазе с посочена площ, основан на твърдения за придобито въз основа на придобивна давност в резултат на владение в периода от 21.12.1994 г. до 16.06.2005 г. право на собственост на основание чл.97,ал.1 ГПК (от 1952 г.).
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон: въззивният съд необосновано е взел предвид само събрани гласни доказателства в пола на ответниците, като не е взел предвид представеното от жалбоподателя писмено доказателство – предварителен договор, подписан в присъствието на свидетели, както и че един от ответниците е декларирал неверни данни за наследствени права. Жалбоподателят иска обжалваното решение да бъде отменено, исковете му – уважени и да му бъдат присъдени разноски.
Ответниците В. А. Н. и С. К. Н. изразяват мотивирани възражения срещу доводите на жалбоподателя, както и че не са доказани предпоставките на предявеното от него придобивно основание – давностно владение, включително, защо те не са установени от показанията на доведените от жалбоподателя свидетели, напомнят, че въпреки че жалбоподателят е бил задължен от съда въз основа на тяхно искане, не е представил оригинала на предварителния договор. Претендират разноски.
Ответникът Л. П. И. не изразява становище.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
Исковата молба е неоснователна, защото, както е приел въззивният съд, наведеният придобивен способ се оспорва от всички ответници с твърдения (л.49), че те самите – Н. от една страна и И. от друга, са собственици на процесния имот на самостоятелни основания и са го владели през процесния период от време, за което са поискали събиране на доказателства, а при това оспорване, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване на твърденията си.
В исковата си молба ищецът изрично разграничава процесния имот от друг – съседен, за който твърди, че не е предмет на спора и че го е придобил през 1990 г. от А. П. Н. , с който по-късно е сключил предварителния договор за процесния имот.
По искане на В Н. съдът е задължил жалбоподателя (л.50) на основание чл.101 ГПК (от 1952 г.) да представи оригинала на предварителния договор в следващото съдебно заседание, което жалбоподателят не е направил. Поради което и по отношение на този представен във фотокопие документ следва да се приложат последиците на чл.101,изр.2 ГПК – той да се счита изключен от доказателствата по делото, а от това следва, че доводът, че неправилно въззивното решение не е основано на него, е неоснователен.
От показанията на доведените от жалбоподателя свидетели не се установяват предпоставките на придобивната давност : свидетелят Н познава жалбоподателя и имота от 2002 г. (две години преди завеждането на делото); свидетелят Д твърди, че жалбоподатеят е владял имота въз основа на уговорка за покупка с праводателя А. , на когото помагал да го обработва, която не могла да се осъществи поради смъртта на праводателя, но твърди, че не е запознат с границите на имота и че не може да се сети, кога жалбоподателя е купил мястото. На предявената от съда скица (л.л.19) този свидетел посочва друг имот, различен от процесния – с пл.н. 765. И двамата свидетели не разграничават процесния имот от съседен имот, за който ищецът твърди, че е придобил преди процесния от същия праводател, но който не е предмет на спора.
Ответниците Н. са провели насрещно доказване със събрани гласни доказателства на доведените от тях свидетели. Свидетелят А. А. разграничава придобитият от жалбоподателя имот от процесния и твърди, че процесният имот е владян от В. Н. , който знае като син на праводателя А. Н. Свидетелят Б. М. , който твърди, че е собственик на имот пл.н. 767 (съседен на процесния от запад) също твърди, че след смъртта на А. процесният имот се владее от В. Н. На скицата той посочва точно процесния имот и изброява малките имена на собствениците на съседните имоти..
С неоспореното заключение на СТЕ (л.127) се установява само частично съвпадение на процесния имот с тези на имота по предварителния договор (на две от границите).
Тъй като при направеното оспорване на иска от страна на ответниците ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно (несъмнено) доказване на наредения придобивен способ, а ответниците са провели насрещно доказване, което допълнително е разколебало твърденията му, то исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени без съда да се занимава с основателността на твърденията на ответниците, че са собственици на имота, съответно с твърденията на ищеца за неоснователността на тези доводи, поради което и това касационно оплакване е неоснователно.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора искането на касатора Д. Д. Д. за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на В. Н. за присъждане на разноски е основателно за заплатените от него 250 лева за процесуално представителство в касационната инстанция, което е удостоверено с представения от него договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.01.2008 г. по гр.д. № 1893 /2007 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда Д. Д. Д. да заплати на В. А. Н. сумата 250 лева, представляваща възнаграждение на процесуален представител в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.