2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 29.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 4406 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение от 28.03.2013 г. по гр.д. № 437/2012 г. на Старозагорски окръжен съд е оставена без уважение молба от 20.02.2013 г., подадена от Т. Д. И. за изменение на решение № 303 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 437/2012 г. в частта му за съдебните разноски. Срещу определението на Старозагорски окръжен съд е постъпила частна жалба, подадена от Т. Д. И.. Поддържа се, че определението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която, за да се присъди адвокатско възнаграждение е достатъчно то да е уговорено между страните по мандатното правоотношение, без да е необходимо да е действително платено.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение за защита в първоинстанционното производство, поради което е оставил без уважение искането за присъждането му.
Определението е законосъобразно, съобразено с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК ВКС, съгласно която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В чл. 78 ГПК са уредени случаите, при които съдът определя тежестта за разноски, които са реално изплатени. Съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗА, заплащането на адвокатското възнаграждение може да бъде отложено и поставено в зависимост от изхода на спора, но тази свобода на договарянето между клиент и адвокат не променя уреденото в чл. 78 ГПК правило за присъждане на реално извършените от страната разноски. Когато страната претендира присъждане на съдебни разноски, то тя следва да представи доказателства за извършването им – банкови документи, удостоверяващи плащането по банков път, а при заплащането му в брой, то този факт следва а е отразен в договора за правна помощ, приложен по делото, като в последния случай договорът има характер на разписка, удостоверяваща, че страната не само е уговорила, но и заплатила възнаграждението.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2013 г. по гр.д. № 437/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба от от Т. Д. И. за изменение на решение № 303 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 437/2012 г. в частта му за съдебните разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: