О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
С. 21.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 331 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Окръжна прокуратура Хосково,чрез окръжен прокурор против въззивно решение № 304 от 6.12.2010г. по в.гр.д.№ 507 по описа за 2010г. на Хасковски окръжен съд,с което е отменено решение № 98 от 25.05.2010г. по гр.д.262/2009г.на Свиленградски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Г. А. сумите от 2 500лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 5 716.93лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – двете вследствие на неправомерно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1,във вр. с чл.26 ал.1 от НК по сл.д.№181/03г., по което наказателното производство е прекратено на 13.07.07г. от РП, ведно със законната лихва,считано от 22.06.2009г.като обезщетение за забава,като първият от исковете е отхвърлен в останалата му част до претендираната сума от 5 000лв.и са присъдени следващите се разноски.
Независимо,че се обжалва постановения акт изцяло – като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос,касаещ само присъденото обезщетение за имуществени вреди и по-специално- дали неполучаването/за периода,докато е образувано наказателното производс-тво/ на трудово възнаграждение е пряк резултат от действията на прокуратурата или то е резултат от действия на администрацията.По същия въпрос като основание за допустимост се сочи и нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди противоречие на въззивния акт с т.10 от ТР №3 от 22.04.2005г.по т.гр.д.№3/2004г.на ОСГТ на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че при прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства е налице повдигнато незаконно обвинение,като от продължилото около четири години наказателно преследване на ищеца са причинени вреди,изразяващи се в негативни изживявания и емоции, променен начин на живот/ограничаване на контактите,останал без работа, напрежение в семейството/,изменения в характера,които съдът е преценил, че следва да бъдат обезщетени със сумата от 2 500лв.Претенцията за неполучено трудово възнаграждение е удовлетворил,заради наличието на причинно-следствена връзка между претенцията за имуществени вреди и предприетите от органите на прокуратурата действия.
С оглед изложените мотиви на въззивния съд – поставеният въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда,но същият не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване,тъй като във връзка с него не е налице нито посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,в смисъла,изяснен в т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС,нито противоречие с т.10 от ТР №3 от 22.04.2005г.по т.гр.д.№3/2004г.на ОСГТ на ВКС.Това е така,защото поставеният въпрос е законодателно разрешен с нормите на чл.100 ал.2,3 и 4 от Закона за държавния служител,съгласно които „във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления,извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а”от НК/какъвто е ищеца,заемащ длъжността – старши инспектор при ГИВКК С./-органът по назначаването го отстранява временно от работа.За времето, през което е бил отстранен държавният служител не получава заплата, но ако се установи,че е бил незаконно отстранен от работа-той има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.
В случая-с оглед установената незаконност на повдигнатото обвинение – отстраняването от работа също се явява незаконно и е пряка последица от предприетите от Прокуратурата действия във връзка с повдигнатото му обвинение.В тази хипотеза /на образувано срещу държавния служител наказателно производство/- работодателят във всички случаи е длъжен да го отстрани от работа, без да е възможно –той да извършва каквато и да е самостоятелна преценка. Именно защото действието по отстраняването е обвързано с образуването на наказателно производство- действието на работодателя не може да бъде квалифицирано като незаконно.Отделно следва да се има пред вид,че незаконността на отстраняването – в случая не произтича от действие на административен орган,за да се твърди,че следва да намери приложение т.10 от ТР №3 от 22.04.2005г.по т.гр.д. №3/2004г.на ОСГТ на ВКС,визираща принудител-ните административни мерки и изискваща действие на административен орган при условия на обвързана компетентност. При нея се изискват – незаконно действие или акт на администрацията, осъществено по нареждане на органите на следствието или прокуратурата,а в случая –тези две предпоставки не са налице. В случая – органът по назначаването /по смисъла на чл.100 ал.2 от ЗДСл/не е административен орган.Освен това препращането което прави нормата на чл.100 ал.4 от ЗДСл за дължимото обезщетение за имуществени вреди към условията и реда на ЗОДОВ е свързано с определяне като ответник на органите по чл.2 от закона,какъвто е Прокуратурата и изисква наличие на посочените там основания,сред които е и процесното – необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице сочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 304 от 6.12.2010г. по в.гр.д.№ 507 по описа за 2010г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.