О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 23.12. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 625 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Г. Д. срещу решението от 12.02.2009 год. по гр.д. № 4059/2007 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ЗАД”А” срещу решението от 05.06.2007 год. по гр.д. № 2778/2006 год. на Софийски районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от застрахователното дружество срещу А. Д. иск с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ. Като е счел иска за основателен, Софийски градски съд е осъдил Д. да заплати на ЗАД”А” сумата 8289.87 лв., представляваща изплатено по застраховка “К” обезщетение.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Липсва формулировка кой е обуславящия материалноправен или процесуалноправен въпрос, като бланкетно е възпроизведен текста на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.402 ал.1 ТЗ.
Претенцията на ЗАД”А” по ИМ, депозирана на 02.02.2006 год. срещу А. Д. е за възстановяване на изплатено от него обезщетение по договор за застраховка „Автокаско“. Няма спор, че в резултат на ПТП от 15.08.2003 год. е било причинено увреждане на л.а.“Форд С. ; с ДК № В*.вреждането е причинено от л.а. „Форд Ф. ; със собственик и водач А. Д. Безспорно е, че на 10.11.2004 год. ЗАД”А” е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на застрахования при него л.а л.а.“Форд С. ;, поради което е предявил срещу виновния водач А. Д. иск правно основание чл.402 ал.1 ТЗ за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение.
Като трето лице помагач на ответника е конституиран застрахователя на увреждащия автомобил ЗК”Х” (н).
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Липсва формулировка на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението.
Не е налице основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, което касаторът свързва с противоречие (относно размера на дължимото обезщетение) с обжалваемо решение на Пловдивския районен съд за което няма данни дали е влязло в сила. Касае се за неправилно разбиране на закона. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване предполага противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е въведено бланкетно. Както бе посочено по-горе, не е формулиран конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.02.2009 год. по гр.д. № 4059/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.