2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№778
София13.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 474/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б.” ЕООД, с Кранево, представлявано от управителя П. Т., срещу решение № 57 от 08.02.2010 г. по в.гр.д.№ 23/2010 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 235 от 20.11.2009 г. по гр.д.№ 285/2009 г. на Районен съд – Б. за уважаване на предявените от Д. Й. И. искове за заплащане на сумата 1 500 евро, представляваща неплатена наемна цена за м.януари, февруари и март 2008 г. по договор от 28.12.2007 г. и сумата 607.50 евро – неустойка по т.2.4 от договора за периода от 11.04.2008 г. до 30.06.2008 г., ведно със сумата 570 лв. – разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че с оглед договорната клауза на т.3.4, наемното правоотношение следва да се счита за автоматично прекратено от 10.02.2008 г. поради забава на наемателя да плати съответната месечна наемна цена повече от един месец от датата на падежа. Поради допуснато нарушение на чл.20а ЗЗД и неправилно тълкуване на ясна и изрична разпоредба в наемния договор, касаторът счита, че са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за достъп до касационен контрол, се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид произнасянето по правен въпрос, свързан с тълкуването на договорна разпоредба с ясно значение, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се позовава на Решение № 98/04.04.2000 г., ІІІ г.о. и Решение № 1181/12.10.1999 г., V г.о.
Ответницата по касация не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по допускане на касационното обжалване, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение по предявените от Д. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, въззивният съдебен състав е приел за доказано неизпълнението на основното задължение на наемателя за заплащане на уговорената месечна наемна цена за исковия период, като забавата на плащането обуславя дължимостта и на мораторна неустойка по т.2.4 от договора. Като неоснователни са преценени възраженията на ответното дружество за автоматично прекратяване на наемния договор/ т.3.4/. Направените правни изводи в тази насока са основани не само на преценката на съдържанието на спорната договорна клауза, но и на тълкуване съобразно предвидените от законодателя критерии. Прието е, че уговорката между страните по т.3.4 урежда развалянето на договора от страна на наемодателя при виновно неизпълнение на задължение на наемателя и следва да бъде тълкувана съобразно разпоредбите на чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД единствено в смисъл, че кредиторът няма да дава подходящ срок за изпълнение, а развалянето ще настъпи при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставеният от касатора правен въпрос, свързани с необходимост от тълкуване на изрична договорна клауза, като обуславящ решаващите изводи на съда, безспорно е значим за изхода на делото. Следователно, осъществена е общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени обаче допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящ изхода на делото правен въпрос да е в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Касационните решения, на които се позовава жалбоподателя, не попадат в приложното поле по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като направените от съответните съдебни състави на ВКС фактически и правни изводи по приложение на кумулативно предвидените в чл.20 ЗЗД критерии при тълкуване на спорни договорни клаузи, съответно за квалифициране на постигната уговорка като комисорна клауза, са в резултат на преценка на специфични за всяко дело обстоятелства и конкретни договорености между страните.
Доводите в жалбата за необоснованост на изводите, до които е достигнал решаващият състав в резултат на извършено тълкуване на спорната клауза, макар и изложени като част от основанията за достъп до касация, е недопустимо да се преценяват във фазата по селекция на касационните жалби. Предпоставките, обуславящи приложното поле на касационно обжалване не се припокриват с предвидените от законодателя основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 57 от 08.02.2010 г. по в.гр.д.№ 23/2010 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: