3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
С., 08.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1922/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М.Ш.-пълномощник на Н. С. М. срещу решение Nо 91 от 15.07.2009 г. по в. гр.д. Nо 113/09 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали,с което е отменено решение No 122 от 17.01.2009 г. по гр. д. Nо 1201/2007 г. по описа на К. районен съд,в частта за разликата над 1/48 ид.ч.до 1/24 ид.ч., с която е признато за установено по отношение на Н. Т. М.,че касатора Н. С. М. е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот,находящ се в[населено място],[улица],общ.К. и представляващ ПИ 15,в кв.67,целия с площ от 546 кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и призем,със застроена площ от 105 кв.м. и е отменен НА № 111,т.3,рег.№ 8019,н.д.№ 476/07 год. в частта му за разликата над 1/48 ид.ч.до 1/24 ид.ч.Оставено е в сила решението в останалата част.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение като несъобразено с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС за пълно,всестранно и задълбочено изследване на събрания доказателствен материал за придобиване на недвижим имот по давност.Позовава се на решение № 771 от 23.04.2004 год.по гр.д.№88/03 год. на ІV г.о. ВКС ,решение № 234 от 23.02.2006 год. по гр.д.№ 2794/04 год. на ІV г.о. ВКС и ТР № 178/86 год. на ОСГК на ВС.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение,не взема становище по допустимостта на касационното обжалване .
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението не са формулирани нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос. От същото е видно, че се сочат факти и обстоятелства по материалния спор, както и доводи на касационния жалбоподател за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.Решенията на които се позовава касаят конкретната преценка въз основа на фактите по делото относно конкретизацията на периодът на давността,както и действията отблъсващи фактическата власт на останалите наследници върху общата вещ. Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 91 от 15.07.2009 г. по в. гр.д. Nо 113/09 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: