2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 26.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д.№ 706 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. П. Х. срещу определение № 620 от 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 10847 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, І гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба вх. № 6318 от 29.03.2010 г. срещу издадена на 9.10.2009 г. по ч. гр.д. № 10975 по описа за 2009 г. на СРС, 84 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение, като излага доводи за неговата неправилност.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба против издадена заповед за изпълнение на парично задължение на жалбоподателя. С това определение въззивният съд се произнася за пръв път по допустимостта на въззивното производство, поради което определението подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК директно пред касационния съд/ т.5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо, макар сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение да са под 5 000 лв., разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК не се прилага в случая, поради което частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно изричната разпоредба на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, тъй като взискателят е удовлетворен, а длъжникът има други способи за защита срещу тази заповед-възражения пред първоинстанционния съд по чл.414, ал.1 от ГПК, пред въззивния съд по чл.423 от ГПК, както и иск за оспорване на вземането по чл.424 от ГПК. Следователно Б. П. Х. няма право на жалба срещу заповедта за изпълнение. Разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК допуска обжалване на заповедта за изпълнение само в частта относно разноските, но Б. Х. не е изложила в своята жалба аргументи срещу тази част на заповедта. Всички нейни доводи касаят дължимостта на вземанията-неправилното им начисляване, неотчитане на платена сума от 200 лв. и неизползване на радиаторите в жилището, но не и изискуемостта и размера на присъдените разноски. Ето защо определението, с което жалбата на Б. Х. е оставена без разглеждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 620 от 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 10847 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, І гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.