О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
гр. София, 29.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 5407/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Б. Н. С. от [населено място] срещу определение от 09.05.2014 г. по ч.гр. дело № 4554/2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав.
Ответникът [фирма], [населено място] поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
С цитираното по – горе определение състав на Софийски градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на Б. С. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2012 г., издадена по гр. дело № 58351/2012 г. на Софийски районен съд, 78 състав, като процесуално недопустима. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В мотивите на определението е изложено, че защитата на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, какъвто е случая по спора, е визирана в разпоредбите на чл. 414 ГПК, съгласно които длъжникът може да направи писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, без да сочи обосноваване в двуседмичен срок от връчването й, а последицата от подаване на възражението се състои в спиране заповедното производство, както и в това, че издадената заповед не може да влезе в сила. В мотивите на определението Софийски градски съд е отразил, че длъжникът е депозирал възражение, че не дължи изпълнение на процесното вземане, както и е посочил, че частната жалба е недопустима, тъй като законът не предвижда обжалване на заповедта за изпълнение.
Определението е правилно в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на Софийски районен съд в частта, с която е уважено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за претендираното вземане с изключение на разноските по делото.
Актовете, с които съдът се произнася по съществото на производството по заявлението по чл. 410 ГПК са заповедта за изпълнение по чл. 411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението, респ. разпореждането при отхвърляне изцяло или отчасти на заявлението. Според изричната разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Обжалваемо е съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението по чл. 410 ГПК. При преценка дали заповедното производство е двуинстанционно трябва да се изхожда от обжалваемостта на посочените актове, която е регламентирана в закона. Законът не е предвидил, че заповедта за изпълнение, издадена от районния съд по заявление по чл. 410 ГПК подлежи на обжалване от страните, т.е. не е въведен инстанционен контрол по отношение на произнесения от първоинстанционния съд позитивен съдебен акт по чл. 411, ал. 3 ГПК, в хипотезата на уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, освен в изрично посочената част на същия – за дължимите разноски. Поради това обжалвания съдебен акт в тази част – уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с изключение на разноските по делото, следва да бъде потвърден. Изложените в частна жалба оплаквания засягат въпроси извън процесуалноправния спор за допустимостта на частна жалба и като третиращи обстоятелства по съществото на производството по чл. 411, ал. 2 ГПК не релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Относно частта от обжалваното определение, с която е оставена без разглеждане частната жалба против разпореждането на Софийски районен съд досежно разноските, постановеният от Софийски градски съд съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като в тази част инстанционният контрол е допустим. Второинстанционният съд е задължен да се произнесе по същество по частната жалба против първоинстанционния акт в тази част, поради което определението в същата част следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 09.05.2014 г. по ч.гр. дело № 4554/2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Б. Н. С. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2012 г., издадена по гр. дело № 58351/2012 г. на Софийски районен съд, 78 състав в частта относно разноските.
ВРЪЩА делото в отменената част на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на частната жалба на Б. Н. С. по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 09.05.2014 г. по ч.гр. дело № 4554/2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: