3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 779
гр. София, 30.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 1757 по описа за 2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Регионално управление „Западен регион” на [фирма], [населено място] срещу решение от 08.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Ответникът Х. И. Д. чрез пълномощника си адвокат Емил Й. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че не следва да се допусне разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Кюстендилският окръжен съд се е произнесъл по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени от Х. И. Д. за признаване на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа – „началник автобаза В. „БП”, [населено място] и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 3360.42 лв. със законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска – 08.06.2010 г. до окончателното й изплащане, като е присъдил по сметка на КРС разноските за вещо лице в размер на 100 лв.
Касаторът не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос – кое лице представлява носител на работодателската правоспособност, да прекрати трудов договор на основание чл. 328 , ал. 2 КТ – законният представител на дружеството, който има сключен договор за управление, надлежно вписан в публичния търговски регистър по партидата на дружеството или директорът на териториално поделение /регионално управление/, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същият не е посочил възприетите от въззивния съд правни разрешения по въведения в приложението към жалбата въпрос, респективно не е отразил отклоненията в обжалваното решение от разрешенията в приложените копия от съдебни актове. Част от решенията, на които се позовава касатора не са съдебна практика по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на Върховния касационен съд, Общото събрание на гражданска колегия. Решението от 10.12.2010 г. по гр.д. № 10381/2010 г. на Софийски районен съд и решение № 5676/31.10.2011 г. по гр.д. № 1913/2011 г. на Софийски градски съд са постановени в хода на инстанционното производство по трудов спор и приетите противоречиви разрешения не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани отразяват изхода на делото в различни инстанции по един и същи правен спор и не са влезли в сила. Решение № 1963 от 24.11.2000 г. по гр.д. № 659/2000 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е от същата категория съдебни актове, с които не се формира съдебна практика, тъй като с него по реда на чл. 218а, б. „а” ГПК /отм./ е отменено решение от 24.01.2000 г. по гр.д. № 86/1999 г. на Старозагорски окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд, т.е. не е формирана сила на пресъдено нещо по спора. Решение № 1864 от 02.01.2003 г. по гр.д. № 2063/2001 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.218а, б.”а” ГПК /отм./ и макар и да е от видовете съдебни актове, които са съдебна практика по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, съгласно разясненията дадени с цитираното тълкувателно решение /ТРОСГКТК №1/2009 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., т. 3/, не е по правен спор, по който е налице обективен идентитет със спора, по който е постановено обжалваното решение. В него за разлика от настоящето въззивно решение, Върховният касационен съд се е произнесъл по прилагане на чл. 328, ал. 2 КТ по отношение на организация с идеална /нестопанска/ цел. За да е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос трябва да бъде развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, като бъде обосновано приложно поле на фактически състав на разпоредбата. Жалбоподателят не е посочил приетото от окръжния съд по поставения в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, което е задължен да отрази, а вместо това е изложил субективното си становище по същия въпрос и обстоятелствата, по които според него не се е произнесъл въззивния съд. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да се обоснове с въпроса или въпросите, по които въззивния съд е провел произнасяне, тъй като по въпросите, по които съдът не се е произнесъл не могат да се обективират правни разрешения, респективно да се изрази тълкуване на закона. Субективното становище на страната по конкретен правен въпрос има значение при разглеждане на касационната жалба по същество и поради това същото е неотносимо към производството по чл. 288 ГПК. В случая касаторът не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: