О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
С. 21.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 293 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. В. Ч. от [населено място],чрез процесуалния представи-тел адвокат Т. против въззивно решение № 519 от 30.11.2010г. по в.гр.д.№ 752 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 208 от 2.07.2010г. по гр.д. № 68/2006г.на Самоковски районен съд,като са отхвърлени предявените искове по чл.135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД искове на Ц. В. Ч. срещу И. В. Т.,М. М. Т.,Д. И. Т. и М. И. Т. за обявяване за недействителни спрямо нея възмездните действия на И. В. Т. и М. М. Т.,изразяващи се в прехвърляне на собствеността с н.а.№ 10 т.ІА д.№ 10/06г.на техните низходящи- Д. И. Т. и М. И. Т. на УПИ с площ от 1090кв.м.,идентичен с працел ІІІ-471 в кв.35 по плана на [населено място],ведно с построените в него сгради:масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м.,лятна кухня с площ от 12 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 36 кв.м.като неоснователни.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за това,дали ищцата има качеството на кредитор за предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД,който счита,че е разрешен от въззивния съд в противоречие с Постановления №1 от 29.03.1965г.и №7 от 28.11.1973г.на Пленума на ВС.
Не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след преценка на изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Въззивният състав е счел за неоснователен предявеният иск по чл.135 от ГПК,поради това,че ищцата не е доказала,че притежава вземане срещу ответниците,чието изпълнение да се осуетява или затруднява от процесната сделка.Счел е,че между страните не съществува облигационна връзка и че наличието на предявен ревандикационен иск срещу първия ответник за 1/2ид.ч.от процесния имот нито е източник на такава връзка, нито може да бъде основание да се търси защита по настоящия ред,който цели охрана на интересите на кредитора,чрез връщане на имота в патримониума на длъжника,за да може кредитора да се удовлетвори от продажбата му/а ищцата не претендира удовлетворяване на подобни интереси/.
При така постановения акт -следва да се приеме,че поставеният от касатора въпрос – е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Същият обаче не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираните Постановления,съгласно които не само кредиторът с парично вземане,а всеки кредитор може да си служи с отменителния иск по чл.135 от ЗЗД/независимо от характера на вземането му/-Постановление №1/65г. и че увредените съделители имат право да предявят иск по чл.135 от ЗЗД и да искат обявяване за недействителна спрямо тях на сделката между съделителя,на когото е възложено неподеляемото жилище и недобросъвестните приобритатели- т.6 б.”д”от Постановление №7/73г.
Постановление №7/73г.е несъотносимо и не следва да бъде коментирано,защото посочената в него хипотеза е различна от процесната.
Не е налице противоречие с другото цитирано Постановление – №1/65г., тъй като то изисква- като предпоставка за прилагането му- предявилият иска по чл.135 от ЗЗД да има качеството на кредитор,т.е. на притежател на вземане срещу посочения като ответник. В случая – към момента на предявяване на иска – ищцата по никакъв начин не се легитимира като притежател на вземане по отношение на някой от ответниците. Факта,че е предявила иск срещу един от тях,с който цели да установява вещни права – не я прави кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Това е така,защото отменителният иск е предоставен на всеки кредитор,чийто интереси са застрашени от действията на длъжника,така че увреденият кредитор да може да с иска по чл.135 от ЗЗД да обезпечи реалното изпълнение на своето вземане.В случая правата на ищцата по отношение на 1/2ид.ч.от процесния имот – подлежат на защита по друг ред /с вещен иск/ и за реализирането им настоящето производството е ирелевантно.
Мотивиран от гореизложеното, като счита,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване,на което се позовава касатора, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 519 от 30.11.2010г. по в.гр.д.№ 752 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.