О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 09.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева търговско дело № 61242 по описа за 2016 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. С., Б. С. С., С. С. С., Р. С. С. и Ж. С. С., всички представлявани от адв. С. С. Ч., срещу въззивно решение № 2543/22.12.2015 г. постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3153/2015 г., в частта, с която исковете на всеки от жалбоподателите (ищци) е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв.
Излагат доводи за неправилност.
Насрещната страна „Застрахователна компания О.“, клон Б., К., не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. С. С., Б. С. С., С. С. С., Р. С. С. и Ж. С. С. са предявили искове срещу „Застрахователна компания О.“, клон Б., К. за заплащане на всеки по 150 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на майка им Н. Б. С. в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено изцяло по вина на С. С., който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.
Първостепенният съд е осъдил ответника да заплати обезщетение по чл. 226 КЗ в размер на 100 000 лв. за всеки от ищците, както и лихва върху главницата, считано от 27.10.2012 г.
Решението е обжалвано от насрещните страни. Софийският въззивен съд е изменил първостепенния съдебен акт, като е намалил размера на обезщетението по чл. 226 КТ на 80 000 лв. за всеки от ищците.
За да постанови този резултат, съдът е установил че на 27.10.2012 г. при управление на лек автомобил, водачът С. С. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия скорост и не контролирал непрекъснато превозното средство и предизвикал ПТП, при което била причинена смъртта на пътника до него – на предната дясна седалка на автомобила – Н. Б. С.. Ищците са нейни деца, родени съответно през 1971 г., 1973 г., 1975 г., 1977 г. и 1979 г. Пътното произшествие е причинено изцяло по вина на водача С. С., като наказателното производство е прекратено поради смъртта на дееца. Н. С. и съпругът й С. С. живеели с децата си в общ двор, в който били построени самостоятелни къщи за всяко от семейството, като помежду им били установени отношения на обич, привързаност и доверие. Починалата била опора на цялото семейство, децата й понесли тежко смъртта й, съвместно организирали погребението й, продължителен период от време плачели и били разстроени.
За автомобила, управляван от деликвентът С. С. има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.
При така установеното, съдът приел, че ищците са претъпели неимуществени вреди от смъртта на майката, за които имат право на имуществено обезщетение. Съдът определил размера на обезщетението, дължимо на всяко от децата по справедливост, като преценил конкретните психически страдания, внезапната смърт на майката, която била здрава и жизнена жена, начина й на живот, отношенията й с децата, възрастта й, характера, интензитета и продължителността на претърпените психически страдания, икономическата ситуация в страната към датата на произшествието и стандарта на живот; възрастта и семейния статус на всеки от ищците.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните правни въпроси: Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки, както и следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Първо следва да бъде изяснено, че жалбоподателите неточно употребяват понятията „пострадал“ и „увреден“ в случая – това са те – ищците, които търсят обезщета за личните си неимуществени увреждания от деликта, който за тях е смъртта на майка им.
Поставените правни въпроси (при горното уточнение) са включени в предмета на делото и са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие с посочените от жалбоподателите съдебни актове.
В решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № № 795/2008 г. на II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 299/2011 г., II т.о. е разяснено, че нивата на застрахователно покритие, респ. – нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, доколкото те имат отношение към икономическата конюнктура. Същественото е, че именно конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси към момента на увреждането служат като ориентир при определяне размера на паричното обезщетение на увреденото нематериално благо. Съдът не се е отклонил от този основополагащ критерий и, макар и да не се е позовал изрично на лимитите на застрахователните суми, е съобразил социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на деликта. Напълно в съответствие с трайната съдебна практика и доктрината, съдът е имал взел като база, при определяне на паричното обезщетение за причинените на ищците нематериални вреди, стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, а също е изходил и от общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. При прилагане на чл. 52 ЗЗД, също така, съдът не бива да допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Няма допуснато противоречие и с указанията в ППВС 4/68 г., решение № 149/02.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 574/2010 г. на III г.о., решение № 121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012 г., II т.о. , В съответствие с дадените разяснения, въззивният съд в случая е извършил преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които е изградил заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увредените лица, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на ищците. Общественото положение на пострадалите (ищците, които търсят обезщетение за собствените си неимуществени увреждания), нито общественото положение на починалата им майка, имат отношение към вида на увреждането и справедливото му овъзмездяване и обратното не е прието в съдебната практика, включително и в посочените от жалбоподателите решения. От друга страна въззивната инстанция е съобразила не само възрастта на увредените (ищците), отношенията между тях и близкият, който е починал и интензитета на търпените от тях душевни болки от пострадалите, но още и здравословното състояние на починалата, внезапността на такова трагично събитие в живота на децата й; семейният статус на всеки от ищците.
Въззивният съд се е произнесъл в рамките на въззивната жалба, както го задължава чл. 269 ГПК, като е взел отношение като инстанция по същество, каквато е въззивната, към релевантните твърдения и доводи на страните, достигнал е до свои фактически и правни изводи и така е изградил извод по материалноправни спор. Едва след това, съдът се е произнесъл по това дали ще отмени или потвърди (изцяло или частично) първостепенния съдебен акт. Не се установява противоречие с разясненията в решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.о., решение № 1116/01.10.208 г. по гр.д. № 4876/2007 г. на V г.о. (с уговорката, че само първото е постановено при уредено въззивно производство съгласно ГПК от 2008 г., а другите – по отменения ГПК от 1952 г.). Въззивната инстанция не е контролноотменителна, а втора по ред по съществото на материалния спор. Поради това и в съдебния си акт тя не изследва първоинстанционното решение, което означава, че оплакванията във въззивната жалба, коментира доколкото те са свързани с материалноправния спор. При постановяването на своето решение, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните (заявени в цялото съдебно производство – и пред първа, и пред втора инстанция), доколкото това има отношение към предмета на спора и разбира се, в рамките на предмета на въззивното обжалване. Така е сторил и в случая съставът на Софийския апелативен съд.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2543/22.12.2015 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3153/2015 г., в частта, с която исковете по чл. 226 КЗ на всеки от ищците – С. С. С., Б. С. С., С. С. С., Р. С. С. и Ж. С. С., против „Застрахователна компания О.“, клон Б., К., е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: