О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 78
София, 21.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември……………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело № 5415/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
А. п. – С. е подала касационна жалба срещу въззивно решение № 1211 от 13.06.2014 година по гр.д. № 1566/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1145 от 20.02.2014 г. на СГС, I-15 състав, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца по делото И. И. П. в размер на 3 000 лева по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Поддържат се оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила– касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация И. И. П. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Н. С. Ц. и адв. Г. Д. Г. от АК – София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване с оглед липсата на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът в производството – Апелативна прокуратура – София, поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото, относно определянето на неимуществените вреди, както и относно прилагането на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3и т.11 от ТР №3/2004 г. ОСГК, както и на практика по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. За да обоснове противоречие на решението с практика на съдилищата, включително и с практиката на Върховния касационен съд, касаторът сочи и прилага съдебна практика, както следва: решение № 70 от 27.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 748/2011 г., III г.о. ГК, решение № 158 от 09.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 708/2011 г., IV Г.О., ГК; решение № 210 от 04.02.2011 г. на САС по гр.д. № 1220/2009 г., ГК, 4-ти състав.
Жалбоподателят не е формулирал ясни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се поддържа, че следва да се разгледа въпросът „за определяне на неимуществени вреди, което трябва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД”, както и материалноправният аспект на същия въпрос – „определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ”. Касаторът счита, че в случая то е силно завишено и поради това несправедливо високо.
Въззивното решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и с разясненията, които се съдържат в ТР №3/2005г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е присъдено в размер на 3 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това.
Предвид този изход на делото и с оглед заявено искане от ответника по жалбата за присъждане на сторени разноски в производството, същите следва да бъдат присъдени в полза на ответника в размер на 600 лв /договор за правна защита и съдействие от 24.07.2014 г./.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1211 от 13.06.2014 година по гр.д. № 1566/2014 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА А. п. – С. да заплати на основание чл. 78 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в полза на И. И. П., [населено място] в размер на 600 лв /шестстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.