О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София 04.02.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 03.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 66/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК.
“Т” АД /. гр. Б., чрез адвокат Д, е подал частна жалба против въззивно определение № 2758/28.10.2008 год. по ч. гр. д. № 3010/2008 год. на Пловдивския окръжен, с което се оставя без разглеждане частната му жалба, подадена против определението от 16.09.2008 год. по гр. д. № 2321/2007 год. на ПРС 16 гр. с., с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на предявените по делото искове по реда на пчл. 116 ГПК /отм./, чрез прибавяне на нови евентуални искове.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат съображения, че приетото от ПОС за недопустимост на частната жалба, е неправилно.
Ответникът “К” О. гр. П. е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК, с което моли частната жалба да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, в случаите, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите изрично посочени в закона. Актовете на съда с които се отказва допускане на изменение на предявения иск, чрез добавяне на нови евентуални спрямо него искове, не преграждат развитието на делото, а и няма изрична законова възможност за обжалване.
ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното определение е правилно.
По делото е установено, че с молба от 16.09.2008 год. /л. 291 и л. 292 по гр. д. № 2321/07 год. по описа на ПРС, ХVІ състав/, докладвана в съдебно заседание, проведено на същата дата, ищецът е поискал да се допусне изменение на исковете, предявените с правни основания чл. 97, ал. І ГПК /отм./ и чл. 108 ЗС, чрез “прибавянето на два нови евентуално съединени иска”.
ПРС е отказал, поради липса на конкретност и внасяне на неяснота в спора, и поради това, че под формата на изменение на исковете се предявяват два нови иска, което е недопустимо.
ВКС състав на ІІ т. о. приема следното:
Определението на ПРС не подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горен съд, и затова приетото от ПОС за недопустимост на частната жалба, е правилно. Три неща характеризират един иск – страни основание и петитум. Изменението което предвижда отм. чл. 116 ал. І ГПК /сега чл. 214 ал. І ГПК/ има предвид изменение на основанието или петитума на иска, но не и изменение водещо до предявяване на нов иск. Не може под формата на изменение на иска да се предявяват нови искове. Отказът на първата инстанция да приеме за съвместно разглеждане два нови евентуални иска, наред с вече предявените, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а за ищеца не съществува процесуална пречка да предяви тези искове за разглеждане в отделно исково производство.
Предвид изложеното въззивното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 2758/28.10.2008 год. по ч. гр. д. № 3010/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :