5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
С.,07.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
при секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1170/2010 година
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА.
Образувано е по предявен от Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина /УМБАЛСМ/ [фирма] – [населено място], против [фирма] – [населено място], иск за отмяна на арбитражно решение от 21.07.2010 г., постановено по в. а. д. № 295/2009 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата /АС при Б./.
В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение подлежи на отмяна на предвиденото в чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА основание поради неговото противоречие с обществения ред в Република България. Противоречието с обществения ред е аргументирано с твърдения, че с решението са накърнени основни принципи на правопорядъка – принципите за законност, за установяване на истината, за състезателното начало и за равенството на страните в гражданския процес, и е засегнат защитения от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ публичен интерес. Накърняването на правопорядъка и на публичния интерес, според ищеца, произтича от факта, че арбитражният орган е основал решаващите си изводи за неоснователност на предявените в арбитражното производство искове на правна норма – чл.120а, ал.2 от ЗОП /в редакцията, влязла в сила от 01.01.2009 г./, която не е действала към момента на възникване на спорното правоотношение между страните, и е отрекъл приложимостта на общите разпоредби на чл.26 и сл. от ЗЗД спрямо сключените по реда на ЗОП договори.
Ответникът [фирма] оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Изразява становище, че арбитражното решение не противоречи на действащия в Република България обществен ред, поради което не е осъществено основанието на чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА за неговата отмяна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на релевираните от страните доводи, приема следното :
С постановеното от АС при Б. решение от 21.07.2010 г. по в. а. д. № 295/2009 г. са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от УМБАЛСМ [фирма] против [фирма] обективно съединени искове за обявяване нищожност на договор за обществена поръчка № 229/23.12.2008 г. с предмет „Реконструкция, модернизация и експлоатация на инсталация за резервно и аварийно електрозахранване в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” поради нарушение на закона, за унищожаване на договора поради сключването му чрез измама от страна на ответника – изпълнител и за връщане на сумата 399 696 лв., платена авансово от ищеца – възложител при сключване на договора, ведно със законните лихви от момента на плащането, и с оглед изхода на арбитражното производство са присъдени разноски на ответника.
За да отхвърли установителния иск за нищожност на договора, решаващият състав на арбитражния съд е приел, че договорът не е нищожен на поддържаното в исковата молба основание – нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗОП, изискваща при подписване на договор за обществена поръчка определеният за изпълнител участник да представи гаранция за изпълнение на поетите задължения. Непредставянето на гаранцията, уговорена в р.ІV, чл.15 на договора от 23.12.2008 г., е счетено за безспорен, но същевременно и за ирелевантен факт относно действителността на процесния договор. А. съд се е позовал на специалния характер на ЗОП и е мотивирал становище, че нарушенията на процедурата по възлагане на обществена поръчка, които водят до нищожност на сключените по реда на този закон договори, са регламентирани изчерпателно с изрична правна норма – чл.120а от ЗОП, като по този начин е изключена възможността договорите да бъдат обявявани за нищожни поради други нарушения на ЗОП, извън визираните в чл.120а от ЗОП. По съображения, че нарушението на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗОП не е сред посочените в чл.120а от ЗОП, решаващият арбитражен орган е достигнал до извод, че непредставянето на гаранция за изпълнение от ответника – изпълнител не води до нищожност на договора, а съставлява основание за евентуална административна отговорност на представителите на възложителя, които са подписали договора въпреки липсата на изискуемата от закона гаранция. Предвид неоснователността на главния иск и изводите за действителност на договора от 23.12.2008 г., за неоснователен е приет и евентуалния иск за заплащане на сумата 399 696 лв., претендирана от ищеца като недължимо платена при първоначална липса на основание. Отхвърлянето на евентуалния иск за унищожаване на договора поради измама е мотивирано с недоказване на елементите от фактическия състав на чл.29 от ЗЗД.
Решението е подписано с особено мнение от арбитъра О. Б., който е изразил становище за основателност на исковете за установяване на нищожност на договора и за връщане на сумата 399 696 лв. Особеното мнение е аргументирано със съображения, че нормата на чл.120а от ЗОП в действащата към момента на възникване на договорното правоотношение редакция /обн. в ДВ бр.94/2008 г./ не дерогира общата разпоредба на чл.26 от ЗЗД относно нищожността на сделките и не въвежда специален режим за нищожност на сключените по реда на ЗОП договори. Позовавайки се на доказаните по делото нарушения на чл.43, ал.1, т.3 от ЗОП и на други разпоредби, уреждащи процедурата по ЗОП, арбитърът е изразил мнение, че сключеният между страните договор следва да бъде обявен за нищожен на общото основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие със закона, и като последица от това ответникът да бъде осъден да върне на ищеца получената при подписването му парична сума.
Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е предявен в преклузивния срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА от легитимирано лице – страна в арбитражното производство, поради което е допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Релевираното от ищеца основание за отмяна на арбитражното решение е противоречие на решението с обществения ред в Република България – чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА. Според разбирането, последователно поддържаното в доктрината и в практиката Върховния касационен съд, общественият ред се формира от основните принципи на правопорядъка в Република България, които изразяват основни идеи и ценности в държавата и в обществото и зачитането на които е гаранция за нормалното и свободно функциониране на гражданското общество. Поради значимостта им за правопорядъка посочените принципи са закрепени с императивни и свръхповелителни правни норми в Конституцията и в законите на Република България и се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост е приравнена от чл.47, т.3 от ЗМТА на основание за отмяната му от Върховния касационен съд по реда на чл.48 и сл. от ЗМТА.
В конкретния случай несъвместимостта на арбитражното решение с обществения ред е обоснована от ищеца с допуснати от решаващия арбитражен орган нарушения на материалния закон, които са приравнени на накърняване на установения в чл.4 от Конституцията на Република България принцип за законност. Принципът за законност несъмнено е сред основополагащите принципи в държавата, тъй като спазването му е гаранция за нормалното функциониране на държавните органи и за защитата на основните права и свободи на гражданите и юридическите лица. Израз на принципа за законност е изискването за точно и еднакво прилагане на законите в Република България от съдилищата, на които е възложена правораздавателна власт в държавата. Точното и еднакво прилагане на законите е задължително и за арбитражните институции в случаите, когато чрез споразумение по чл.7 от ЗМТА гражданскоправните субекти са им делегирали правораздавателни функции за разрешаване на конкретен правен спор. Неточното прилагане на закона от страна на арбитражния орган нарушава изискването за законност и води до неправилност на постановеното арбитражно решение. Нзависимо от това, макар и несъвместимо с принципа за законност, неправилното решение обвързва страните със задължителна сила от момента на връчването му, тъй като не подлежи на обжалване и неправилността му не може да бъде преодоляна чрез последващ контрол за законосъобразност – аргумент от чл.41, ал.3 от ЗМТА. Такъв контрол е недопустим и в производството по чл.48 от ЗМТА, чиято цел не е да ревизира решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по приложението на закона, а да даде защита на страните срещу неблагоприятните последици на решението, когато са осъществени изрично предвидените в чл.47, т.1-т.6 от ЗМТА предпоставки. Нарушенията на закона, допуснати при постановяване на арбитражното решение, не могат да се приравнят на накърняване на закрепения в чл.4 от Конституцията на Република България принцип за законност и да се подведат под визираното в чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА основание за отмяна на арбитражното решение, защото така би се стигнало до заобикаляне на прогласената в чл.41, ал.3 от ЗМТА необжалваемост и задължителна сила на решението. Именно това цели ищецът чрез предявения в настоящото производство иск, след като обосновава несъвместимостта на постановеното от АС при Б. решение по в. а. д. № 295/2009 г. на АС с твърдяната негова материална незаконосъобразност, аргументирана с разрешаване на спора между страните според неприложима редакция на разпоредбата на чл.120а от ЗОП и с неправилната преценка на съотношението между разпоредбите на чл.120а от ЗОП и чл.26, ал.1 от ЗЗД при произнасянето по основателността на предявените искове. Независимо дали възприетите от арбитражния орган изводи по приложението на чл.120а от ЗОП и чл.26, ал.1 от ЗЗД са правилни, те не подлежат на проверка в производството по чл.48 от ЗМТА по повод на иска по чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА. Ищецът се е съгласил да възложи разрешаването на спора на конкретната арбитражна институция и поради това следва да се съобрази с решението й, дори то да е неправилно, а последиците му – неблагоприятни за него.
Предвид изложените съображения, предявеният иск за отмяна на решението от 21.07.2010 г. по в. а. д. № 295/2009 г. на основание чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], кв. К., ул. „10-ти километър” № 1, иск с правно основание чл.47, т.3 пр.2 от ЗМТА за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата решение от 21.07.2010 г. по в. а. д. № 295/2009 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :