2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7247/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 12.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 7247/2013 година
Производство по чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 702 от 18.04.2013 год., постановено по в.гр.дело № 333/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3688 от 19.10.2012 год. по гр.дело № 18185/2011 год. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ-ми състав за отхвърляне предявените от Т. Н. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството си на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, ап.6 искове по чл.108 ЗС за осъждане М. Г. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да отстъпи собствеността и предаде владението върху следната счетоводна документация: дневници за покупки и продажби, справки декларации, фактури за периода от 01.04.2008 год. до 30.04.2010 год., кредитни известия и основания за издаването им, трудови досиета на работилите и работещите във фирмата, съдържащи трудови договори, трудови книжки, длъжностни характеристики, протоколи за измерване на факторите на работната среда, ревизионна книга, ведомост за заплатите от 01.04.2009 год. до м.май 2010 год., правилник за вътрешния трудов ред и дневник за издаване на трудови книжки, присъствени форми за периода от 01.04.2009 год. до 19.10.2011 год., разчетно-платежни ведомости за 2009 год. и 2010 год., документи за подадени декларации обр.1 и 6 за 2009 год. и 2010 год. по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год., подадени уведомления по чл.62, ал.4 КТ, годишни финансови отчети за 2008 год. и 2009 год., справка за активите на фирмата към 30.11.2010 год., оборотна ведомост за периода от 01.01.2008 год. до 30.04.2010 год. по месеци, декларации обр.№1,5,6,7 и 9 по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год., печат на фирмата, пълномощно с нотариална заверка на подписите от 15.06.2009 год., данъчни декларации за 2008 год. и 2009 год., декларации за подадено ДДС за периода от април 2009 год. до април 2010 год., патентна декларация 2008 год. и 2009 год., протокол приложение № 5 към чл.6, ал.5 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год., разрешителни за заведението от Х. и [община], разходен касов ордер за 4550 лева, издаден от април 2009 год. и удостоверение за регистрация по ЗДДС; да заплати – сумата от 3427,24 лева, представляваща частична претенция от общо 4630 лева, с която ответницата се е обогатила неоснователно вместо да заплати осигуровки за периода от месец септември 2008 год. до месец май 2009 год., да заплати сумата от 741,49 лева, представляваща частична претенция от общо 1200 лева, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно вместо да заплати дължимия ДДС за периода от април 2009 год. до май 2010 год., да заплати сумата от 7800 лева, с която ответницата се е обогатила вместо да заплати фактури № 100001/29.01.2010 год. на стойност 3600 лв. с ДДС и № 1000002/26.02.2010 год. на стойност 4200 лева с ДДС, на основание чл.59 ЗЗД.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Т. Н. Д., едноличен търговец, упражняващ дейност с фирма „Л. 82-Т. Н.”, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже въззивният съд се е произнесъл с решение в противоречие с практиката на ВКС-представя решение без да излага съображения с оглед предвиждането на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно:
– „Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлена ревандикационната претенция, без да се произнесе по въпроса ищецът собственик ли е на процесните вещи?”
От ответницата по касация М. Г. П., представлявана от особен представител адвокат В. В. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, настоящият състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от събраните доказателства, вкл. гласните, не се установява, че посочената счетоводна документация е във фактическата власт на М. Г. П. и е съобразено, че част от документите не са счетоводни, а същата няма задължение да ги съхранява, при което обективно съединените искове с правна квалификация чл.108 ЗС законосъобразно са отхвърлени. Взето е предвид, че не е доказано М. Г. П. да се е обогатила за сметка на едноличния търговец, поради което обективно съединените искове с правна квалификация чл.59 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на представеното решение № 128 от 28.03.2012 год., постановено в производство по чл.290 от ГПК по гр.дело № 1085/2011 год. по описа на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което е прието, че ревандикационният иск включва в себе си искане за установяване принадлежността на правото на собственост и искане за предаване на владението и когато в мотивите е прието, че ищецът/касатор/ е собственик на имота по предявения по реда на чл.108 от ЗС иск, а е отхвърлен, че не владее имота – в диспозитива следва да се отрази констатацията за принадлежността на правото на собственост (т.е. установителната част).
В настоящия случай решаващият въззивен съд след цялостен анализ на събрания доказателствен материал е стигнал до законосъобразен извод, че не са налице трите кумулативно предвидени предпоставки, за да се уважат обективно съединените искове с правна квалификация чл.108 от ЗС за посочените движими вещи, при което е съобразено, че въззивното производство е по реда на чл.258 от ГПК (при ограничен въззив), поради което е несъстоятелно и позоваването на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на Върховния касационен съд.
При този изход на спора жалбоподателят следва да поеме разноските за особения представител на ответницата по касация, които с определение от 03.10.2013 год. на Пловдивския окръжен съд възлизат на 100 лева и въпреки задължението, което е указано на основание чл.76 от ГПК – сумата не е внесена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 702 от 18.04.2013 год., постановено по в.гр.дело № 333/2013 год., по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Н. Д. с ЕГН [ЕГН], едноличен търговец с фирма „Л. 82-Т. Н.” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.ІІ, ап.№ 6 да заплати на В. Й. В., особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК на М. Г. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 100/сто/лева възнаграждение за представен писмен отговор по касационната жалба на Т. Н. Д., едноличен търговец с фирма „Л. 82-Т. Д.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ