О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
[населено място], 09.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1335 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв.М. С. против решение № 416/22.12.2015г. по в.т.д. № 481/2015г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 73/05.06.2015г. по т.д. № 151/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] / в несъстоятелност/ сделката, представляваща внасяне на непарична вноска от търговско дружество [фирма] в капитала на новоучредено търговско дружество [фирма], вписана в ТР на 13.12.2012г., включваща 12бр. недвижими имота, на осн.647,ал.1, т.6 ТЗ. Решението на П. е било постановено при участието на касатора като трето лице-помагач на страната на ответника [фирма].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ С. Ж. се оспорва основателността на касационната жалба, както и основанията по чл.280, ал. ГПК.
Писмен отговор от [фирма] /н/ и [фирма] е подаден чрез техния представляващ К. Л.. Въпреки дадени изрични указания от П. за приподписване на отговора от лице с юридическа правоспособност, изпълнение не е постъпило.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Обжалваното въззивно решение е било постановено в производство по иск с правно осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за отмяна на извършен от несъстоятелния длъжник апорт на 12 бр. недвижими имота в АД. Въззивният съд е приел, че по повод на подадена на 26.02.2013г. на осн. чл.625 ТЗ молба, по отношение на [фирма] с решение № 71/24.06.2013г. по т.д. № 33/2013г. на ОС-Пазарджик е било открито производство по несъстоятелност като за начална дата на неплатежоспособността е определена – 31.12.2012г. САС е установил, че на 13.12.2012г. в търговския регистър е било вписано [фирма] с капитал 862 000 лв. като основна част от него е непарична вноска на акционера [фирма] на процесните 12 бр. недвижими имоти, чиято оценка, изготвена по реда на чл.72, ал.2 ТЗ е 859 000 лв. Срещу апортната вноска несъстоятелният длъжник е получил 85900 акции от капитала на АД като в последствие се е разпоредил с акциите в полза на физически лица. П. е приел, че се касае до сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Сделката е извършена между свързани лица на осн. §1, т.5 от ДР на ТЗ, доколкото [фирма] е притежавало 99% от акциите на [фирма] и на осн. §1, т.6 от ДР на ТЗ, тъй като К. Л. е бил едноличен собственик и управител на Е. , а в АД е бил член на СД и изпълнителен член. Съобразно заключението на изслушаната експертиза апелативният съд е констатирал, че пазарната цена на имотите към момента на извършване на апорта е възлизала на 1 168 671 лв. Съпоставянето на същата с оценката на имотите по реда на чл.72 , ал.2 ТЗ в размер на 859 000 лв. е обусловило извод за увреждащ характер на сделката. В заключение въззивният съд е изложил съображения, че апортът на недвижими имоти е едностранна разпоредителна сделка, по силата на която е налице преминаване на имущество от един субект в друг -търговско дружество, поради което може да бъде предмет на иск по чл.647 ТЗ. Кредиторите на несъстоятелния длъжник, който е извършил апорта, са силно затруднени да реализират изпълнение върху придобитите от длъжника акции, поради динамиката в пазарната им стойност, по-облекчения ред за тяхното прехвърляне и пр., което се установява и от конкретно извършеното от длъжника разпореждане с получените акции в полза на физически лица. По изложените съображения решаващият съд е приел, че апортът е увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка. Искът по чл.647, ал.1 , т.6 ТЗ е бил уважен като основателен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустимо и законосъобразно ли е надлежно извършената по реда на чл.72, ал.2 ТЗ оценка на непарична вноска, която търговец е направил в капитала на негово дъщерно търговско дружество, да бъде атакувана и преразглеждана в произволен бъдещ момент, на основание несъгласие с нейния размер, посредством което оспорване се осигурява възможност на длъжника и кредиторите му да се освободят от стабилитета и правните последици на законово извършената и вписана в миналото в ТР непарична вноска в капитала на ТД?; 2/ Представлява ли производството по отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ специален случай, в който законът допуска определени лица, а именно кредиторите на несъстоятелността, да черпят права / в т.ч. претендират увреждане/ от проведено от тях „атакуване и преразглеждане на правилността на размера“ на извършена и вече вписана в ТР в миналото оценка по реда на чл.72, ал.2 ТЗ непарична вноска в капитала на дъщерно търговско дружество, извършена от несъстоятелния длъжник?; 3/ Може ли да се приеме, че е налице увреждане на кредиторите по см. на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ обосновано с довод за „неправилност на размера на оценката по чл.72, ал.2 ТЗ на непарична вноска, извършена от несъстоятелния длъжник в капитала на негово дъщерно търговско дружество“ при наличие на абсолютно номинално тъждество / както изисква ТЗ/ между стойността на апортираното имущество по тази оценка и стойността на дяловете / акциите от капитала на дъщерното дружество, които апортиращото дружество – несъстоятелен длъжник е получило?; 4/Може ли да се приеме, че в частния случай, когато извършващ непаричната вноска е търговец, самото извършване на непаричната вноска в капитала на друго търговско дружество по реда на чл.72 и чл.73 ТЗ – като особен вид отчуждаване на имущество от апортиращия търговец и преминаването на това имущество в друго такова- представлява „ само по себе си, с оглед на правния си характер и по силата на закона“ увреждаща кредиторите сделка? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – отговорите на поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставените от касатора първи, втори и трети въпрос не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ТЗ. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд е направил извод за увреждащия характер на атакуваната сделка – апорт не само и единствено в резултат на съпоставка между действителната пазарна цена на апортираните имоти към датата на сделката и тяхната оценка по чл.72, ал.2 ТЗ. Изложени са мотиви за увреждане интересите на кредиторите на несъстоятелния длъжник с оглед правните последици на апорта и възможността кредиторите да получат ефективно удовлетворение на вземанията си в случай, че изпълнението се насочи върху акциите, получени от длъжника срещу внесените в капитала на АД имоти.
Четвърти въпрос, макар и да засяга обуславящи крайните правни изводи на П. разрешения, също не покрива изискванията за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Необходимостта сделката, подлежаща на отмяна в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, да бъде увреждаща масата на несъстоятелността, е ясно законодателно закрепена. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че увреждащият характер на атакуваната сделка е обективен факт, който подлежи на доказване и обстойно е аргументирал защо приема за установено по конкретния спор увреждането на масата на несъстоятелността. Въпросът е поставен формално и е обусловен от твърдение на касатора, че П. е извел увреждащия характер единствено от правното естество на апорта. Видно от обжалваното решение апелативният съд изрично се е произнесъл по събраните конкретни доказателства и установените от тях факти относно облекчения ред, по който дружеството длъжник се е разпоредило с недвижимите имоти и след това с получените срещу апортирането им акции, като така е лишило кредиторите от възможност за удовлетворение на вземанията им.
Изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 416/22.12.2015г. по в.т.д. № 481/2015г. Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: