Р. по т.д. 1906/17 ВКС, Второ т.о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 07.02.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1906/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. А. К. срещу решение от 02.03.2017 г. на СГС, ГО по в .гр.д. №14806/2016 г., с което е потвърдено решение № 13 316 от 19.08.2016 г. на СРС, 70 с-в по гр.д. № 14 986/2016 г. , с което е уважен регресният иск на ЗК [фирма] -гр.София като застраховател по риск „Гражданска отговорност” срещу касатора за сумата от 24 114,60 лева на основание чл.274 ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./, ведно със законната лихва от 19.08.2015 г. и сумата от 7 363,19 лева- лихва за забава за периода до предявяване на иска за периода 18.08.2012 г.-17.08.2015 г. както и 3 274,33 лева-разноски.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се претендира неговата отмяна на основание чл.281 ,т.3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правен въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практика на съдилищата-основание за допускане на касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.2 ГПК /в ред. до изм. ДВ от 27.10.2017 г./.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока нейната неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 274 ал.1, т.1, пр.1 КЗ/отм./ на ищеца в качеството му на застраховател по задължителна застраховка срещу риск”Гражданска отговорност” на водачите на МПС на ответника, който в качеството си водач на л.а. Рено Сафран“ рег. [рег.номер на МПС] виновно и при употреба на алкохол над позволеното количество в кръвта е предизвикал ПТП, от което са настъпили имуществени щети на МПС –собственост на трето лице в претендирания размер , което е установено от приетото заключение на САТЕ. Щетите са били покрити от страна на ищеца чрез извършено плащане на 22.10.2010 г.по сметка на [фирма]-собственик на увреденото при ПТП МПС. Относно наличието на предпоставки за регресната отговорност на виновния водач на МПС спрямо застрахователя по ЗГО в хипотезата на употреба на алкохол, решаващият съдебен състав е приел, че доколкото установената от приложения протокол за химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта на ответника при извършването на ПТП е 2,08 на хиляда, то е налице основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.274 ал.1, т.1 от КЗ/отм./.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали при заплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ от страна на застрахователя , който се явява и застраховател на ГО на виновното лице-причинител на вредите застрахователят разполага с регресния иск по чл.274 ал.1,т.1,предл.1 КЗ/отм./. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие на обжалвания акт с посоченото от касатора Р №347/21.11.2012 г на ОС-Хасково по в.гр.д. №741/12 по описа на същия.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, съдилищата по същество, не са формирали изводите си и не са обосновали правораздавателната си воля въз основа на отговор на формулирания от касатора въпрос. Констатирано е на базата на събраните доказателства изпълнение на фактическия състав на диспозитива на правната норма на чл.274 ал.1,т.1,предл.1 КЗ/отм./, което поражда правото на регресно вземане на застрахователя на ГО на водач на МПС в случая, когато последното е употребило алкохол над определено съдържание в кръвта.
Липсва и противоречие с цитираната практика на съдилищата / Р №347/21.11.2012 г на ОС-Хасково по в.гр.д. №741/12 по описа на същия/, доколкото в това решение,съдът се е произнесъл по суброгационния иск по чл.213 КЗ/отм./ на застрахователя по имуществена застраховка, а не по регресния иск по чл.274 ал.1 КЗ/отм./ на застрахователя на гражданската отговорност на водача на МПС , по който е постановено обжалваното с настоящата касационна жалба въззивно решение.
По изложените съображения, съдът счита, че липсва основание по чл.280 ал.1 , т.2 от ГПК /в ред. до изм. ДВ от 27.10.2017 г./за допускане на касационно обжалване.
В отговора на касационната жалба от страна на ответника по нея е поискано присъждането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК , поради което и такова следва да се присъди в размер на 200 лева.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.03.2017 г. на СГС, ГО по в .гр.д. №14806/2016 г..
ОСЪЖДА П. А. К. да заплати к на ЗК [фирма] -гр.София юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 200 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.