О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 03.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2529 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Н. М. от гр. Х., чрез процесуалния й представител адв. Н, против въззивното решение № 9 от 6 март 2008 г., постановено по в.гр.д. № 741 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 924 от 10 март 2005 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Х. за 2003 г.
В жалбата се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и решението е явно необосновано. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, защото не са изпълнени указанията, дадени от ВКС при отмяна на първоначалното въззивно решение. В изложението към касационната жалба се изтъква, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса нищожна ли е сделката за учредяване на вещни тежести върху недвижим имот, когато тя е извършена от несобственик и дали условие за действителността на сделката е наличието на вече съществуващо вземане. Разрешаван противоречиво от съдилищата е въпросът за действителността на сделка, извършена без представителна власт, когато действията на представителя не са санирани. Въпросът относно спазването на указанията на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За основанието по т. 1 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК касаторката прилага множество решения на Върховния съд, а по т. 2 – решение на окръжния съд в гр. Х., за което няма отразяване дали е влязло в сила.
Ответникът Г. Г. , чрез процесуалния си представител адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, защото решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, нито е решаван противоречиво от съдилищата, а правната норма е ясна, поради което разрешаването на спорните въпроси няма да е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че от данните по делото не може да се направи категоричния извод, че с атакувания договор тя е обезпечила чуждо задължение, а не свое собствено; в нотариалния акт са посочени съществените условия на договора за заем; нотариалният акт е в необходимата форма; касаторката е била собственица само на ? идеална част от ипотекирания имот и съсобственикът не е потвърдил действията й, но на нищожността може да се позове само засегнатият собственик, а доказателства в тази насока не са представени.
В предходно отменително решение ВКС посочил, че следва да се установи дали между страните по нотариалния акт е съществувало договорно правоотношение за заем; подлежи на изследване дали представляваният съсобственик по сделката потвърждава сключения договор.
След преценка на доводите на страните, мотивите на атакуваното решение и представената съдебна практика, касационният съд намира, че решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като не са налице посочените от касаторката основания за това.
Решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, защото не са били изпълнени указанията, дадени от ВКС при отмяна на първоначалното въззивно решение, нито пък разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което е основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Въззивният съд е изложил съображения по всички относими по спора въпроси, като е дал и свои изводи по посочените от касационната инстанция проблеми. Ето защо въпросът, макар и съществен за изхода на спора, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито пък разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не е налице основание за допускане до касационно разглеждане на атакуваното решение по въпроса нищожна ли е сделката за учредяване на вещни тежести върху недвижим имот, когато тя е извършена от несобственик и дали условие за действителността на сделката е наличието на вече съществуващо вземане. Този съществен материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Представените съдебни решения не обосновават различен извод от този, който е възприет от въззивния съд по посочения въпрос.
Съществен също по спора е въпросът за действителността на сделка, извършена без представителна власт, когато действията на представителя не са санирани. Твърдението на касаторката, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата не се оправдава от представеното решение на окръжния съд в гр. Х., тъй като изводът на съда в представеното съдебно решение касае съвсем различна хипотеза от разгледаната в атакуваното решение, при което ипотекирания имот е съсобствен, а не изцяло принадлежащ на трето за ипотеката лице. Ето защо касационното обжалване не следва да се допуска до разглеждане и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 9 от 6 март 2008 г., постановено по в.гр.д. № 741 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: