О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
[населено място], 11.06.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1924 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор от прокурор при Окръжна прокуратура – В., срещу решение от 16.12.2013г., постановено по гр.д.№3195/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.06.2013г. по гр.д.№16880/2012г. на Варненски районен съд в частта за уважаване на предявения от П. В. П. солидарно срещу ОД на МВР-В. и Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. В. П., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от П. В. П. солидарно срещу ОД на МВР-В. и Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 4000лв. – обезщетение на неимуществени вреди.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът сочи, че с въззивното решение въпросът „за излагане на мотиви от ОС-Варна като въззивна инстанция относно причинно-следствената връзка между обвинението за престъпление по чл.196 НК и конкретнитие претърпени неимуществени вреди, при определяне размера на обезщетението, е решен в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д.№85/20112 на ВКС, ІVг.о. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди, в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по релевирания въпрос: по приложението на чл.52 ЗЗД за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.12.2013г., постановено по гр.д.№3195/2013г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: