4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 12.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2502 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 57 от 24.04.2018 година по гр.д. № 86/2018 година на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 1130 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 844/2017 г., с което Сливенски районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, предявен от П. С. Г. против И. Ц. Т., двамата от [населено място], за изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното им дете С. П. Г.. В решението е прието за установено, че страните са родители на детето С., родено на 17.08.2006 г. Бракът между страните е прекратен с решение от 17.10.2008 г. по гр.д. № 3634/2017 г. на Сливенски районен съд, с което упражняването на родителските права над детето С. е било предоставено на майката и определен режим на лични контакти между детето и бащата. След развода родителите продължили да живеят заедно, ведно с децата С. и Д. – роден от предходен брак на майката. Разделили са се окончателно през месец януари 2017 г., когато майката, поради сериозно влошаване на отношенията с бащата е напуснала семейното жилище с детето Д.. Роденото от брака между страните дете С. е останало в домът на бащата, който е полагал грижите по отглеждането и възпитанието му. Въпреки, че майката се е установила да живее в апартамент под наем в същият блок и вход, бащата е препятствал срещите и с детето и по-големият му едноутробен брат Д.. Наложило се е контактите между детето и майката да се осъществяват чрез центъра за обществена подкрепа към отдел „Закрила на детето” в присъствие на психолог. На тези срещи детето е проявявало емоционална близост и е търсело контакт с майка си, но се е дистанцирало от нея в присъствие на бащата. След м. януари 2017 г., откогато детето е заживяло с бащата, са настъпили промени в държането му, опити за заличаване и изключване на майката от положителните спомени. Бащата е омаловажавал общите преживявания на детето с майката, опитвал се е да го привърже към себе си чрез материални стимули, което е създавало траен негативен отпечатък върху психиката на детето. Изхождайки от оценките на родителския капацитет, социалните доклади, свидетелските показания и обясненията на психолози, съдът е приел, че ако детето продължава да бъде отглеждано от бащата, съществува реален риск от отчуждение с майката, от изместване на майката като значима фигура в живота му и трайно въвличане в споровете между родителите. Приел е, че не са настъпили съществени положителни изменения при отглеждане на детето в дома на бащата, нито условията на живот при майката са се влошили; че пребивавайки при бащата детето съзнателно и целенасочено е отчуждавано от майката и е принудено да взема решения, неподходящи за психическото му и емоционално развитие и тъй като промяната в режима на упражняване на родителските права не е в интерес на детето е отхвърлил като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
Касационна жалба против решението на Сливенски окръжен съд е постъпила от П. С. Г.. Поддържа се, че касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса каква е доказателствената сила на социалния доклад и следва ли обстоятелствата, изложени в него да се ценят наред с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са и доводи, че решението е постановено в противоречие с указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства, от значение при преценката налице ли е изменение на първоначалните обстоятелства, при които е постановено упражняването на родителските права, поведението на двамата родители, както и изразеното категорично становище на детето при изслушването му.
Ответницата по касационната жалба счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По доводите за допускане на касационно обжалване, състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Д. за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса каква е доказателствената сила на социалния доклад и следва ли обстоятелствата, изложени в него да се ценят наред с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства е неоснователен. Въпросът е намерил разрешение в съдебната практика, съгласно която съдът съобразява данните в постъпилия по делото социален доклад наред с всички други доказателства. Съгласно установената съдебна практика, съдът изисква от съответната Дирекция „Социално подпомагане” да извърши проучване и да изготви доклад, за да бъде изяснено в най-пълна степен какви са условията за отглеждане и възпитание на детето при всеки от родителите, без отразеното в доклада становище относно родителския капацитет да е задължително за съда. Съдът следва да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните и социалните доклади по делото, за да да установи във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, съобразявайки разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В този смисъл решение № 257 г 01.07.2015 г. по гр.д. № 711/2015 г., ІV г.о. ВКС; решение № 537 от 17.12.2012 г. по гр. дело № 214/2012 г., ІV г.о. ВКС; решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 4984/2014 г., ІV г.о. ВКС; решение № 163 от 27.06.2018 г., ІV г.о. ВКС и пр. съдебни актове. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е формирал преценката си относно интереса на детето, изхождайки от всички събрани по делото писмени доказателства, свидетелски показания, социални доклади и становища на социални работници и психолози.
Въпросът следва ли въззивния съд да обсъди всички съображения относно ръководещите обстоятелствата при преценката за предоставяне упражняването на родителските права над малолетното дете е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Следвайки установената съдебна практика, съдът е обсъдил доказателствата, установяващи, че майката се е грижила за детето от раждането му до раздялата с бащата през 2017 г., а след това е положила всички усилия да го вижда и да продължи да се грижи за него; насърчава го да учи и посещава редовно училище и макар и разполагайки с по-малко средства от бащата е способна да му осигури правилно във физически и психически аспект развитие, както и че живеейки с майката детето ще продължи емоционалната си връзка със своя по-голям брат, с когото е отрасъл заедно. Съобразил е, че детето е отглеждано от бащата по начин, осуетяващ възможността да общува пълноценно с майка си; че се явява сериозна опасност от синдром на родителско отчуждение, което не е в негов интерес. Съдът е ценил обясненията на детето, дадени при изслушването му, но не е зачел желанието му да живее с бащата, съобразявайки, че възприятията и предпочитанията за възрастта на детето („обича и двамата родители”; иска да живее с бащата „защото той му дава пари”; „играят си”; „познава всичките му приятели”), не могат да определят действителния му интерес от пълноценно бъдещо развитие; от устойчиво психическо и емоционално здраве, каквото дава пълноценното общуване с двамата родители. Съобразил е, че констатираните наченки на синдром на отчуждение към майката трябва да бъдат преодолени, за което са отговорни и двамата родители, които трябва да способстват за емоционалното и личностно израстване на детето, преодолявайки натрупаната неприязън в личните си отношения,
С оглед изхода на делото и на основание чл. 87, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 400 лева, съставляващо изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 9.06.2018 г. с адвокат Ц. Б. от Сливенска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 24.04.2018 година по гр.д. № 86/2018 година на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Ц. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 400 (четиристотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: