О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова т.дело N 50365/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. В. Б., приподписана от адв.Г. П., срещу решение № 298/ 24.11.2015 г. по гр.д.№ 379/2015 г. на Апелативен съд-В. Т..
С молба вх.№3059/22.03.2016 г.касаторът отправя и искане касационният съд да се произнесе налице ли са условията по чл.229 ал.1 т.5 ГПК .
Ответникът по касационната жалба Е. И. С. не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 367/14.07.2015 г. по гр.д.№602/2014 г. на Окръжен съд-Русе.С него е отхвърлен изцяло предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск за установяване на вземането му в размер на сумата 200 000 лв. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№7012/2013 г. на Районен съд-Русе, произтичащо от запис на заповед, издаден на 20.06.2008 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед съдържа следните реквизити: наименование, безусловно обещание да се плати, падеж, име на лицето на което да се плати, дата на издаване, за място на издаване е посочена [населено място], посочен е адрес до името на издателя, подпис. Не е отразено място на плащане.Приел е, че от назначената съдебно-почеркова експертиза се установява,че ответникът е написал и подписал записа на заповед, а от съдебно-психиатричната екстертиза се установява, че той няма психично заболяване. Намерил е за неоснователно възражението за нищожност поради липса на съгласие с оглед заключението на графологичната експертиза. Тъй като до името на издателя е посочен адрес, е направил извод, че съгласно чл. 536 ал.3 ТЗ същият следва да се счита за място на издаване и място на плащане, независимо че те липсват в записа на заповед ,включително и реквизитът място на издаване, доколкото за него е посочен само [населено място],но без адрес. Относно датата на издаване е приел, че касаторът в искане от 06.04. 2015 г. отправено до съда, е признал, че записът на заповед не е издаден на посочената в него дата 20.06.2008 г. Намерил е, че този писмен документ има характер на обратно писмо, което опровергава формалната доказателствена сила на записа на заповед относно датата на издаване. Направил е извод, че след като посочената дата на издаване не е вярна следва да се приеме, че той не съдържа този реквизит, а това води до нищожност, поради липса на форма.В заключение е намерил за неоснователен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК,като имащ за предмет установяване на вземане, произтичащо от нищожен запис на заповед. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .Счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, което е довело до недопустимост на въззивното решение и необходимост от произнасяне на касационния съд по силата на служебното начало.
Намира същото за незаконосъобразно поради неправилното приложение на материалноправни разпоредби, регламентиращи защита правата на собственик на недвижим имот и поради неправилното тълкуване на събраните по делото доказателства.
Поставя следния материалноправен въпрос:
-налице ли е обратно писмо, когато е придадено такова значение на едно процесуално действие в хода на производството,без да е изяснено дали страната е имала предвид последиците от твърдяното.
Намира,че е налице обуславящ процесуалноправен въпрос, тъй като многократно е излагал доводи за издадените в негова полза освен процесния запис на заповед и друг такъв за сумата 100 000 евро и за приложени декларации от ответника, които първоинстанционния съд отказал да подложи на проверка.
По така поставените въпроси поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Твърди, че е налице противоречие със създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл.535 и чл.536 ТЗ по т.д.№804/2010 г., ІІ т.о. и по т.д.№333/2010 г.,І т.о. Счита,че процесният запис на заповед отговаря на формалните изисквания на закона.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не е конкретизирал по какъв материалноправен въпрос се е произнесъл въззивният съд и това произнасяне да води до недопустимост на постановения от него съдебен акт. При извършената служебна проверка не се установява недопустимост на същия.Решението е постановено по надлежно упражнено право на иск , с редовно предявена искова молба, в рамките на търсената защита, при спазване на диспозитивното начало и на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК срок,както и в съответствие с компетентността на въззивния съд.
Поставеният материалноправен въпрос в неговата първа част е релевантен, но не е аргументирано специфичното основание. Представената задължителна съдебна практика е неотносима- с първото решение е разгледан въпросът за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение ,послужило като основание за неговото издаване, а с второто-кой е задължен при подписване на запис на заповед без представителна власт.За да обоснове допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът трябва да издири и приложи задължителна съдебна практика при пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи и да изложи подробни доводи в какво се изразява твърдяното противоречие на обжалваното решение с нея по обуславящия правен въпрос.Това не е сторено.
Процесуалноправният въпрос всъщност няма характер на такъв, а представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Предмет на разглеждане в настоящото производство са решенията и процесуалните действия на въззивния съд. Основанията по чл. 281 т.3 ГПК се разглеждат след като касационната жалба бъде селектирана.
Що се отнася до подадената молба, доколкото в нея се съдържа искане за спиране на настоящото производство, то тя е неоснователна. Не са налице предпоставките по чл. 229 ал.1 т.5 ГПК, тъй като липсват доказателства за разкрити престъпни обстоятелства при разглеждане на спора, от които да зависи неговият изход. Приложеното Постановление от 22.02.2016 г. на В. не може да бъде преценено като официален документ, с оглед изискването на чл.179 ал.2 ГПК за официална заверка, каквато липсва.Освен това в него се съдържа разпореждане за извършване на допълнителна проверка, но не и изводи за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление за образуване на досъдебно производство съгласно чл. 207 ал.1 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 298/ 24.11.2015 г. по гр.д.№ 379/2015 г. на Апелативен съд-В. Т..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3059/22.03.2016 г. от И. В. Б. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: