3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 780
гр. София, 30.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. д. N 1770 по описа за 2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Апелативна Прокуратура – [населено място] срещу решение № 444 от 05.10.2011 г. по гр. д. № 746/2011 г. на Апелативен съд – [населено място].
Ответницата Й. Т. Г. чрез пълномощника си адвокат Т. Г. Б. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Апелативен съд – [населено място] е потвърдил решение № 187 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 355/2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Й. Т. Г. от [населено място] сума в размер на 56156.26 лв., от които 30000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 26156.26 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, поради незаконно обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, повдигнато срещу нея по сл. дело № 98/2001 г. по описа на Столична следствена служба и поддържано по н.о.х.д. № 761/2004 г. по описа на Софийски градски съд, в.н.о.х.д. № 87/2008 г. на Софийски апелативен съд, н.о.х.д. № 1041/2009 г. на Софийски градски съд, н.о.х.д. № 57/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд и в.н.о.х.д. № 508/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, ведно със законната лихва върху 56156.26 лв., считано от 08.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1428.05 лв., представляваща деловодни разноски и държавна такса за образуване на делото, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 30000 лв. до 50000 лв. и иска за имуществени за разликата над 26156.26 лв. до 33012.53 лв. и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на Кърджалийски окръжен съд разноски за вещи лица в размер на сумата 480 лв.
Касаторът не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено следното:
„В конкретният случай е налице основанието за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК въззивният съд се е произнесъл с решението си в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата като е постановил решение в противоречие с разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК. Не се е съобразил изменяйки решението на първоинстанционния съд с изискванията на чл. 52 от ЗЗД и практиката на ВКС и съдилищата – каквато е в приложените решения № 532/10 по гр.д. № 1650/09 на ІІІ-то гр.о на ВКС, № 832/10г. по гр.д. № 593/10г. на ІV-то г.о. на ВКС, решение № 112/11г. по гр.д. № 372/10 г. на ІVто гр.о на ВКС, т.р.№ 3/04г. и ПП №4/68 г.”.
Твърдението в цитираното изложение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, като е постановил решение в противоречие с чл. 236, ал. 2 ГПК не съдържа правните разрешения, с които според страната е формирано отклонение от приложената съдебна практика. Посочването на разпоредбата не е достатъчно предвид разясненията по приложението на чл. 280, ал.1 ГПК в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В случая не са отразени и правни разрешения в приложените копия от съдебни актове, като по този начин не е обосновано твърдението за формиране на противоречива практика. Отклонението от съдебната практика е винаги конкретно, във връзка с произнасяне по конкретен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, който при непосочване от касатора не може да бъде изведен от ВКС, а липсата му има за последица недопускане касационен контрол на обжалваното решение. Не е ясно виждането на касатора за това, че въззивният съд не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика не само, защото не е посочено в какво се състои неправилното тълкуване и приложение на закона в сравнение с тълкуването по конкретен правен въпрос в приложените съдебни актове, но и тъй като твърдението за изменение на първоинстанционното решение е фактически невярно – правният резултат е друг, потвърждаване на решението на окръжния съд, определено от състава на въззивната инстанция като правилно вследствие, на което е приложен и чл. 272 ГПК. Доводите на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – материалноправна и процесуалноправна са общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и неустановимостта им в тази фаза на обжалването не може да обоснове становище за проведено от въззивния съд тълкуване на закона в противоречие със съдебна практика.
Жалбоподателят не е установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 444 от 05.10.2011 г. по гр.д. № 746/2011 г. на Апелативен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: