1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
ГР. С., 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.06.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2602/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №469/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на С. Б. срещу касатора по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „охранител”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.3 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК с всички допълнителни основания.
Намира, че въпросът за тежестта на доказване по иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №5401/08 г. на първо г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК. В него е прието, че в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че е останал без работа за предвидения в закона срок от 6 месеца. В противоречие с цитираната трайна практика на ВКС по ГПК, отм. и чл.290 от ГПК са решени и въпросите за намаляването обема на работата като уволнително основание, а именно: че то е фактическо състояние, обусловено от конкретни причини – намаляване на количеството услуги, обема на стокооборота, количеството на продукцията и др., които се отнасят за конкретната дейност, осъществявана от служителя. Работодателят преценява дали да намали броя на работниците, когато има намаляване на обема на работата.
Поставя в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпросите от предмета на спора: налице ли е намаляване на обема на работата, когато заради икономическите промени работодателят продължава да предоставя услугата на трето лице / в случая магазин Л./, но с по- малък брой работници / в случая охранители/, което води до намаляването на приходите му, тъй като заплащането е обвързано от броя на работниците, заети с осъществяване на услугата? При намаляване приходите на работодателя налице ли е намаляване обема на работата и с какви доказателства се установява това?
Процесуалният въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС, по чл.290 от ГПК. Доказателствената тежест по осъдителния иск с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ е на ищеца и в случая той е представил пред първоинст. съд удостоверение за регистрация като безработен от Бюрото по труда и трудова книжка – копие и оригинал, за констатация. И двата документа са официални и с тях се установява оставането на работника без работа по см. на чл.225, ал.1 КТ, като основание за присъждане на обезщетението. Ако работодателят твърди друго / вкл. изменение на официално удостоверените обстоятелства/, той следва да го докаже по общото правило на чл.154 ГПК. Така в р. по гр.д. №1513/09 г. на четвърто г.о. е прието, че „констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на безработицата. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е отрицателен. Работникът, който твърди този факт, за да обоснове доводите си, че за него е възникнало вземане по чл. 225, ал. 1 от КТ, може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка за констатация или на копие от документа. Работодателят е този, който, ако твърди че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт. В случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработицата следва да се счита за установен”. Същото е прието и в р. по гр.д. №1584/09 г. на трето г.о. В случая констатацията по тр. книжка е направена в последното по делото заседание пред първоинст. съд и работодателят не е оспорил тогава и след това пред въззивния съд официално удостовереното с книжката състояние на безработица за работника.
М. въпрос също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: въззивният съд е направил разграничение в предпоставките на двете самостоятелни основания за уволнение – намаляване обема на работата / използвано в случая/ и съкращаване на щата. Според ОС намаляването на обема на работа означава реално намаляване на производствената програма и количеството произведена и отчетена продукция или услуга, като работодателят преценява дали в този случая следва да намали персонала, който осъществява засегнатата от намалението дейност. Новият, по –малък обем на работа, обективно се осъществява с по-малко работници. При съкращаване на щата отпадат една или няколко длъжности от персонала, с който се осъществява дейността, по други причини – напр. повишаване производителността на труда. Стопанската дейност се запазва в пълен обем, но се осъществява от по-малък брой работници. Същото разграничение на основанията по чл.328, ал.1,т.2 и 3 КТ е направено и в практиката на ВКС по ГПК, отм. – р. по гр.д. №1568/95 г. на трето г.о., както и в практиката по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №871/10 г. на четвърто г.о.
В случая според въззивния съд работата по охрана на магазина, предоставяна му от работодателя по договор за услуга, не е намаляла, но е оптимизирана по искане на възложителя, като същата работа се изпълнява от по-малко охранители – 4-ма, вместо 6-ма.Така предпоставките на използваното уволнително основание по чл.328, ал.1,т.3 КТ, според ОС, не са доказани, а данните по делото сочат на съкращаване на щата. Тези изводи на въззивния съд по материалноправния въпрос не противоречат на приложената практика на ВКС, която е за осн. по чл.328, ал.1,т.3 КТ, нито на цитираната по –горе, която е за разликата между това основание и друго законоустановено, което според въззивният съд е налице, но не е използвано от работодателя. Така не са налице основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Поставените в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпроси са основани на конкретни твърдяни от касатора фактически предпоставки / намалени приходи по договора за услуга/, които изискват преценка и за това дали са установени и по същността си са доводи от съществото на спора, които ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл.280,ал.1 са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК. Конкретно основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е налице при неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закон, който се нуждае от тълкуване на еднакво прилагане или при липсваща или остаряла съдебна практика, която следва да се осъвремени при променени обществени условия и законодателство – ТР №1/19.02.10 г.. Такива предпоставки касаторът не твърди и не установява.
Въпросите от предмета на спора – вкл. за предпоставките на уволнителното основание по чл.328, ал.1,т.3 КТ- са широко застъпени в дългогодишната практика на ВКС, трайна и по чл.290 ГПК, поради което не е налице и последното от основанията за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №469/12 г. от 20.12.12 г.
Осъжда [фирма] – [населено място] да заплати на С. П. Б. деловодни разноски за тази инстанция от 150 /сто и петдесет / лв., за адв. възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.