О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 23.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 603 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Стормакс“Е. срещу Решение № 4 от 10.02.2009 год. по т.д. № 711/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
С това решение въззивният съд е отменил решението от 19.07.2007 год. по т.д. № 59/2007 год. на Плевенския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от А. за д. в. (АДВ) срещу „Българска захар 21″Е. – в несъстоятелност и „Стормакс“Е. иск с правно основание чл.647 т.3 ТЗ. Като е счел, че договорът за особен залог (въз основа на който по реда на ЗОЗ е осъществено разпореждане със спорното имущество) е недействителен, апелативният съд е счел, че хипотезата на чл.647 т.3 ТЗ е приложима и е уважил предявеният иск.
Ще следва да се отбележи, че „Българска захар 21″Е. е в несъстоятелност (съобразно направена служебна справка по реда на чл.23 ал.4 ЗТР), а не в ликвидация, както е посочил ВТАС, но неправилното посочване само по себе си не опорочава въззивното решение, доколкото дружеството е било призовавано чрез синдика Н.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК 7 (седем) правни въпроса, позовавайки се на предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на въпроса по п.4 и на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на останалите шест.
Произнасяне по формулирания в п.1 въпрос – дали производството по отменителния иск е отделно от производството по несъстоятелност не би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото паралелността на производствата (въпреки взаимната им обусловеност) е изрично дефиниран от закона.
Без значение за развитието на правото и точното прилагане на закона е посоченият в п.3 въпрос дали при твърдение за нарушение на чл.9 ЗЗД ищецът следва да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени. След като „добрите нрави“ не е изрично дефинирано понятие, а преценката се прави във всеки конкретен случай, то и задължението за въвеждането на параметри от ищеца не може да бъде изведено по тълкувателен път.
Не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и въпроса по п.5 – дали е задължителна еквивалентността на престациите или е допустимо отклонение при сключването на търговска сделка. Доколкото производството е по отменителен иск и липсата на еквивалентността на престациите е въведена от закона в хипотезата на чл.647 т.3 ТЗ, то отговорът на поставения въпрос се съдържа в самия закон.
Не е налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на поставения в п.4 на изложението въпрос, а именно – Д. налагането на запор върху дял на ограничено отговорен съдружник при условията на чл.398б ал.3 ГПК (отм.) и вписването на този запор в търговския регистър винаги води до прекратяване на дружеството по този ред. Какво значение в конкретния случай има действието или бездействието на третото лице-длъжник, чийто дял е бил запориран и може ли то да осуети прекратяването. Този въпрос действително е интересен, но той не е разрешаван противоречиво от съдилищата, доколкото решенията на ВКС на които се позовава касаторът разглеждат различни хипотези по прилагането на запора върху дружествени дялове. На второ място, въпросът не е и обуславящ, доколкото приложимостта на чл.398б ГПК (отм.) е била разглеждана косвено в рамките на произнасянето дали договорът за особен залог на предприятие е недействителен, като противоречащ на добрите нрави. Предхождащото го вписване на запор върху дружествени дялове е тълкувано като обективен факт, рефлектиращ върху добросъвестността при сключването на договора под режима на ЗОЗ.
Тълкуването на нормата на чл.493 ал.2 ГПК (отм.) – оповестителното действие на вписването, поставено като въпрос в п.7 на изложението, дори да би било от значение за правото, само по себе си няма обуславящо (по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК) значение за крайните изводи на въззивния съд, а и съставлява елемент от въпроса по п.2.
Въпросът по п.2 е пряко свързан с произнасянето по действителността на обуславящото изхода на спора правоотношение – Д. ли е в едно исково производство да се обсъжда възражение на една от страните за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат по делото, ако една от страните по този договор не е страна (главна или подпомагаща) по делото.
Този въпрос касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и това основание в случая е налице. Обусловен от него е и отговорът на въпроса по п.6 – при какви условия може да се прогласи за нищожен един договор за залог на търговско предприятие, поради нарушение на чл.9 ЗЗД, ако се приеме, че разглеждането на такъв иск в рамките на производството по чл.647 ТЗ е допустимо.
Спорът е под режима на чл.620 ал.5 ТЗ, поради което предварително внасяне на таксата по чл.18 ал.2 т.2 от Т. № 1/2008 год. на МП не се дължи.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4 от 10.02.2009 год. по т.д. № 711/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Д. да се докладва на П. на І т.о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.