О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2864/ 2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. Х. Д., чрез пълномощник адв.Е. Е., срещу решение № 63/15.02.2016 г. по гр.д.№1096/2014 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба „К. к.“-ООД не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима в частта , която е насочена срещу въззивното решение относно предявения иск с правно основание чл. 128 КТ за разликата над сумата 4 167 лв. до размер на сумата 5442,66 лв. и относно акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 807,44 лв. до размер на сумата 1 230,08 лв., като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. В частта , с която касационната жалба е насочена срещу отхвърлителната част на въззивното решение относно предявения иск с правно основание чл.224 ал.1 КТ, с цена 523,08 лв. и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД , с разпореждане от 05.04.2016 г. по гр.д.№ 1096/2014 г. на въззивния съд, потвърдено с определение № 194/18.05.2016 г. по ч.гр.д.№224/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т.,същата е върната, поради ограничителния праг за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 т.1 алт.1 ГПК.
С подлежащата на касационно обжалване част на въззивното решение е отменено решение № 827/26.09.2014 г. по гр.д.№ 842/2014 г. на Районен съд-Велико Търново в частите, с които е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода м.юли 2010 г.- м. декември 2011 г. до размер на сумата 4 167 лв. и иск за заплащане на лихва за забава до размер на сумата 807,44 лв. и вместо това е уважил претенциите за посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2013 г. до окончателното й плащане. В останалите части ,с които са отхвърлени до пълните претендирани размери от 5442,66 лв. за иска по чл. 128 КТ и от 1230.08 лв. за иска по чл. 86 ЗЗД, първоинстанционното решение е потвърдено.В тази своя част същото е предмет на касационната жалба, а в останалите части е влязло в сила. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че между страните е възникнало трудово правоотношение; за процесния период м.юли 2010 г.- м.декември 2011 г. касаторът е изпълнявал длъжността шофьор с трудово възнаграждение от 375 лв. до 13.04.2011 г., а след тази дата – в размер на 396 лв. За този период му е начислено дължимо трудово възнаграждение в размер на сумата 5442,66 лв.От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена от първоинстанционния съд е счел за установено, че съгласно разчетно-платежните ведомости за м. април-м.август, октомври и ноември 2011 г. на касатора е изплатено трудово възнаграждение в общ размер 2 173,08 лв. и е приспаднал тази сума от общо начисленото трудово възнаграждение. Посочил е, че според заключенията на двете назначени съдебно-графологични експертизи подписът ,положен на ведомостите, е на ищеца и така е удостоверено изпълнението на задължението за плащане. Позовал се е и на решение на състав на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№558/2012 г., ІV г.о.Относно останалите месеци е направил извод, че липсват документи, установяващи плащане на трудовото възнаграждение. Представеният от ответника разходен касов ордер № 1/ 06.04.2012 г., за изплатена еднократно на касатора сума в размер на 8 000 лв., представляваща възнаграждение за м.април 2010 г.- м.декември 2011 г., е намерил за неистински , с оглед заключението на назначената от него тройна съдебно-графологична експертиза,според която подписът на получил сумата не е на касатора.Същото е кредитирано, тъй като вещите лица са изследвали подписа допълнително с помощта на системата „Прес“ и са направили обстоен и мотивиран анализ, включително разпределението на натиска по продължението на щрихите. Поради това този документ е изключен от доказателствата. В съответствие с размера на главницата е редуциран и размерът на акцесорния иск за лихва за забава.
В касационната жалба касаторът прави оплакване за неправилност на решението на въззивния съд в частите, с които исковете са отхвърлени , поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с иска по чл. 224 КТ ,относно който въззивното решение е влязло в сила и което не следва да бъде обсъждано.
Относно частта на въззивното решение, подлежаща на касационно обжалване, поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя следния въпрос:
-допустимо ли е след като има признание на ответната страна,че е изплатила полагащото се трудово възнаграждение на ищеца за периода м.април 2010 г.- м.декември 2011 г. с РКО № 1/06.04.2012 г., който е признат за неистински, да се приеме за част от дължимото,че е изплатено на друго основание.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост,за да бъде селектирана касационната жалба. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Той не трябва да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът , поставен от касатора, произтича от становището му за необоснованост на въззивното решение и е насочен към обсъждане на събраните по делото доказателства – признание на страна, неистински РКО. Не е налице и поддържаното допълнително основание, тъй като за обосноваването му не са изложени никакви аргументи.В тази насока касаторът не е изпълнил задълженията си по т.4 от цитираното ТР.
Поради липса на общо и допълнително основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/15.02.2016 г. по гр.д.№1096/2014 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: