О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№781
гр. София,03.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 742 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2566 от 23.08.2012г., постановено по ч. гр. д. № 2431/2012г. от Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.04.2012г. по гр.д. № 156/2011г. на Районен съд – [населено място] за оставяне без разглеждане на молбата на частния касатор за допълване на постановеното по делото съдебно решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в препращане, съответно възприемане /преповтаряне/ от въззивния съд на мотивите и аргументите, изложени на първоинстанционния съд, поради което се иска отмяна на атакувания акт.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че от съществено значение за изхода на конкретното дело, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е въпросът дали въззивният съд може в определението, с което потвърждава акта на първата съдебна инстанция, да преповтори или препрати към мотивите на първостепенния съд, без да посочи собствени съображения и правни доводи по всички относими към спора доказателства и възражения и задължен ли е да посочи правното основание за това.
Ответникът по частната жалба, Н. М. Б., не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на районния съд, с което е оставено без разглеждане искането за допълване на постановеното по делото решение, въззивният съд е приел за правилни, изложените от първата инстанция доводи, че производството по делото е приключило с влязъл в сила акт, поради което не може да бъде спряно по чл.637, ал.1 ТЗ. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че за спиране на производството по чл.637, ал.1 ГПК е необходимо да има влязло в сила съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника по иска- [фирма]. Изложил е допълнителни съображения, че в производство по чл.250 от ГПК спиране на делото е недопустимо, а с постановеното по делото решение съдът може да се произнесе единствено по материалноправния въпрос, с който е сезиран, но не и относно въпроса дали е налице хипотезата на чл.229, ал.1 т.7 ГПК вр. чл. 637, ал.1 ГПК. Като допълнителен аргумент е посочено, че видът на акта, с който се произнася съдът по искане за спиране на делото, не е решение, а определение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е значим за конкретното дело и е обусловил изхода му, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, релевирано в изложението към частната жалба.
По отношение на правомощията на въззивната инстанция като втора по ред инстанция по същество и качеството й на решаващ, а не проверяващ съд, е налице трайна и непротиворечива практика на съдилищата, която не се нуждае от осъвременяване с оглед изменение на законодателството или на обществените условия, нито са касае до неясна или непълна правна норма, обуславяща създаване на съдебна практика по прилагането й. Преповтарянето и изричното възприемане от въззивния съд на правни доводи на първата инстанция по същността си е съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по спорния въпрос, а не липса на собствени мотиви на горестоящия съд. В случая не е налице препращане на окръжния съд към мотивите на районния съд, като въззивният съд е изложил и допълнителни доводи, на които е основан актът му – за недопустимост на спиране на производството по делото по реда на чл.250 ГПК и за характера на акта, с който съдът се произнася при искане за спиране на производството по делото /определение, а не решение/
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на поставения от частния касатор въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2566 от 23.08.2012г., постановено по ч. гр. д. № 2431/2012г. от Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.