О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 11.06.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 497/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Т. от [населено място] чрез адв.М. срещу въззивно решение №427 от 10.10.2013г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 966/2012год. С това решение е потвърдено решение №642 от 19.07.2012г., постановено по гр.д.№5978/2011г. на Пазарджишки районен съд, в обжалваните части, с които е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само съпругът Л. Г. Т.; че упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Г. Л. Т., родено на 28.11.2003г., се предоставя на майката Х. С. Т., като бащата има право на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, както и пет дни през зимната ваканция на детето и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск; че бащата следва да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120лв, считано от 01.07.2012г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време за периода от 23.12.2010г. до 23.12.2011г., представляващ 1 година преди подаването на исковата молба в съда –издръжка в размер на 100лв месечно или общо за периода 1200лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС. Като такива счита въпросите: 1/ ” Кои обстоятелства следва да бъдат обхванати от цялостната преценка на съда при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете при развод на двамата родители”; 2/ “Следва ли при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете при развод на двамата родители, да се съобразят обстоятелствата, касаещи социално-битовите условия, при които ще бъде отглеждано детето в чужбина, страна извън Европейския съюз, както и обективните данни за финансовите доходи на родителя, комуто се предоставя упражняването на родителските права”; 3/ “при предоставяне на родителските права на родител, който се е установил да живее в чужбина, в страна извън Европейския съюз, следва ли това обстоятелство да бъде съобразено при определянето на режим на лични отношения на другия родител и детето”; и 4 / “ Дължи ли издръжка родител, който упражнява преките и непосредствени грижи по отношение на детето, за периода през който ги упражнява”. Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния съд, обективирана в ППВС №1/1974г. , както и с практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В изложението липсва обосновка в какво конкретно се състои твърдяното противоречие, липсва и позоваване на конкретни съдебни актове на ВКС. Към изложението са приложени : Решение на ВКС, ІІІ ГО, №596/13.10.2010г. по гр.д.№1217/2009г., в което е прието, че при решаване на спора за упражняването на родителските права в съответствие с ППВС №1/1974г. се извършва цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства; Решение №214 от 15.10.2013г. по д.№1665/2013г. на ВКС, ІІІ ГО, с което по въпроса относно това кои обстоятелства съдът следва да прецени при предоставянето на родителските права върху роденото от брака непълнолетното дете при развод на двамата родители, е прието , че в съответствие с постановките на ППВС №1/1974г. на ВС при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които могат да бъдат от най- разнообразно естество, а по съществените от тях са възпитателските качества и морален лик на родителите, полаганите грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно – битови и други материални условия на живот, вината за дълбокото разстройство на брака / само при положение, че виновното поведение на родителя дава лошо отражение върху правилното отглеждане и възпитание на детето /; Решение №136 от 12.02.2010г. по гр.д.№601/2009г. на ВКС, ІІІ ГО, което съдържа идентично правно разрешение като в предходния съдебен акт; решение №259 от 23.09.2013г. по гр.д.№ 1264/2012г. на ВКС, ІV ГО, с което е дадено правно разрешение по въпросите “за това трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина; за съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това”; и Решение № 58 от 10.03.2011г. по гр.д.№829/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е дадено правно разрешение по въпроса “дали мерките на лични отношения на детето с родителя, който живее в чужбина, налагат виждането на детето задължително да се извърши на територията на Република България поради особените изисквания на закона при пътуването на детето в чужбина, или то може да се извърши и в държавата по местоживеенето на този родител”.
Ответната страна Х. С. Т. в представен писмен отговор чрез адв.Х. не взема становище , че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд, след анализ на доказателствата и препращайки към мотивите и на първостепенния съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, тъй като е установено единствено негово противобрачно поведение, изразяващо се в това, че със своето поведение по време на брака е имал изключително негативното поведение към съпругата, измерващо се с проявено и осъществено неколкократно както психическо, така и физическо насилие, което е абсолютно недопустимо в отношенията между партньорите в една брачна връзка, още повече когато това става в присъствието на тяхното малолетно дете. Съдът е приел също, че родителските права върху малолетния син на страните следва да бъдат предоставени на майката. В тази връзка след като е отчел, че представените социални доклади не дават приоритет при кого от двамата родители да остане детето за отглеждане и възпитание е приел, че въпросът следва да бъде решен през призмата на гарантиране и отчитане основно на интересите на детето. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че и двамата родители имат родителски капацитет и желание да упражняват родителските права и да имат трайна връзка с детето. Въззивният съд приел обаче, че ще следва да даде приоритет на майката, тъй като тя е финансово независима и много по-добре обезпечена от бащата на детето, има трайно установена трудова заетост, позволяваща и да си наеме самостоятелно жилище в Н., което предвид данните от договора е достатъчно за отглеждането и възпитанието на детето; в [населено място] тя също е финансово обезпечена, има и собствено жилище и предлага много по-добри социално-битови условия за отглеждане и възпитание на детето; детето се намира в ниска възраст, когато майчините грижи и майчините ласки са му най-необходими и са най-значими за неговото развитие и израстване, като обстоятелството, че е момче и има склонност към рисуването, не би било пречка за майката да полага изискуемите по закон грижи и да отделя нужното внимание по отглеждането и възпитанието на детето си; че с оглед интереса на детето не е без значение и перспективата, която се открива за него, да се учи и се образова в чужбина, в страна с много висок стандарт във всяко едно отношение в сравнение в Р България, което евентуално би дало възможност и за последваща успешна реализация на детето, която възможност му предлага единствено майката на детето; че такова е и изразеното от детето желание пред социален работник от ОДЗ при ДСП П., в последния представен социален доклад – че желае да бъде с майка си, да бъде отглеждан от нея и да учи в Н.. Съдът е посочил и това, че при обосноваване на този извод е съобразен и отказът на бащата детето да напуска пределите на страната, както и това, че този отказ е наложил майката да се обърне към съда и да иска разрешение заместващо съгласието на бащата за пътуванията на детето извън територията на Р България и е получила такова по съответния ред. Съдът е посочил, че във въззивната жалба конкретни оплаквания против първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични контакти с бащата липсват, както и, че искане за по-широк режим който да бъде през всичките ваканции, е релевиран едва в писмената защита. Въпреки това е приел, че исканият разширен режим е неуместен и в разрез с интереса на детето предвид ниската му възраст .посочил е и това, че поради липсата на установеност към настоящия момент къде ще пребивава на детето, доколкото към момента то се намира на територията на Р България, на този етап така определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения, осигурява в достатъчна степен възможност на бащата да се вижда и да взима сина си. По отношение размера на присъдената издръжка за минало време- за периода 23.12.2010г. до 23.12.2011г., съдът след анализ на доказателствата е приел, че за посочения период от време детето е било отглеждано само и единствено от майката; че бащата се е намирал в [населено място], а майката заедно с детето са обитавали семейното жилище в [населено място]; че едва от м.януари 2012г. бащата за известен период от време се е грижел за детето; че размерът на издръжката от 100лв месечно е съобразен с ниската възраст на детето към онзи момент както и с възможностите на бащата, заявил пред социалните служби, че реализира средномесечни доходи от по 350лв.; че липсват данни бащата да има задължения за издръжка към други лица, както и, че същият се намира в трудоспособна възраст и може да реализира и допълнителни доходи, освен от рисуване. По отношение размера на текущата издръжка, считано от 01.07.2012г. до настъпване на основания за изменение или прекратяването й съдът е приел, че за този период е установено, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, детето е било записано през учебната 2012/2013г. първоначално в училище в [населено място], след което е презаписано през същата учебна годна в [населено място]. Във връзка с възражението на ответника, че за определен период от време той е полагал непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето съдът след анализ на доказателствата е приел, че липсва основание да се направи безспорен и категоричен извод, че детето е било отглеждано от бащата. Приел е за установено, че детето е пребивавало след училище основно при баба си; че обстоятелството, че за известен период от време е било водено и взимано от училище от бащата не е достатъчно да се приеме, че той го е издържал и това да го освободи от задължението да плаща издръжка; че съгласно доказателствата през този период от време финансовата обезпеченост на детето е била осигурявана от майката. Съобразно така приетото е обосновал извод, че бащата остава задължен да издържа детето си и за този период от време, с начало 01.07.2012г., така както е прел и първоинстанционния съд. Досежно размера е посочил, че същият е определен в рамките на нуждите на детето което е вече на около 10г. и предвид възможностите на бащата, който освен с рисуване се занимава и с водене на кръжоци, в каквато връзка са налице гласни доказателства, а и такова признание е направил и бащата в разговор със социален работник, което е отразено в социалния доклад, представен пред въззивната инстанция.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси не обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите два въпроса са поставени общотематично, а не в контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд и поради това с поставянето им не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка по смисъла на чл.280 ГПК. Не се доказва и наличие на специфичната предпоставка, поддържана от касатора. Касаторът не е обосновал в какво конкретно се състои твърдяното противоречие и при липсата на такава обосновка за настоящата инстанция е невъзможно да провери твърденията му в тази насока. Отделно от това решенията са постановени при различна фактическа обстановка и резултатът е в зависимост от конкретиката на съответния правен казус, разрешен с отделните съдебни актове. Въпреки това следва да се посочи, че правното разрешение на въззивния съд относно това “кои обстоятелства следва да бъдат обхванати от цялостната преценка на съда при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете при развод на двамата родители и следва ли при решаване на този въпрос да се съобразят обстоятелствата, касаещи социално-битовите условия, при които ще бъде отглеждано детето в чужбина, страна извън Европейския съюз, както и обективните данни за финансовите доходи на родителя, комуто се предоставя упражняването на родителските права” не е в противоречие , а е съобразено с правните разрешения, дадени с ППВС №1/1974г. и с приложените решения : Решение на ВКС, ІІІ ГО, №596/13.10.2010г. по гр.д.№1217/2009г. ; Решение №214 от 15.10.2013г. по д.№1665/2013г. на ВКС, ІІІ ГО, и Решение №136 от 12.02.2010г. по гр.д.№601/2009г. на ВКС, ІІІ ГО.
Не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка и във връзка с останалите два въпроса, поставени от касатора. Тези въпроси са свързани с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същите са привързани към собственото разбиране на касатора за установената фактическа обстановка, която съдът не е приел да следва от доказателствата по делото, и изразяват по същество доводите на му за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разясненията, дадени в това решение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случай, че не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора. В случая обаче и тази предпоставка не е налице, доколкото приложената съдебна практика е неотносима – приложените от касатора Решение №259 от 23.09.2013г. по гр.д.№ 1264/2012г. на ВКС, ІV ГО, и Решение № 58 от 10.03.2011г. по гр.д.№829/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, касаят въпроси, които не са правно разрешавани в обжалваното решение и не могат да обосноват наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №427 от 10.10.2013г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 966/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: